Лицето й пламна. Едва се сдържа да не докосне мястото,
което още пареше от острието му. Изправи се и с усилие на волята успокои дишането си. Погледът му беше вперен в рамото й. Франческа осъзна, че деколтето на суитшърта й се е изместило и го оправи.
- Туш - каза тя, колкото можеше по-спокойно. Той кимна в знак на учтиво съгласие.
Тя се стегна и застана в центъра на пътеката, откъдето го погледна в лицето. Знаеше, че се държи глупаво, много добре го знаеше. Освен първокласен фехтувач той беше и мъж в отлична физическа форма. Нямаше начин да го надвие. Състезателният й дух обаче не се предаваше. Опита се да си припомни някои движения от играта.
- Ан гард - каза той и за пореден път сабите им звъннаха една о друга.
Този път тя го остави да авансира, като внимателно защитаваше всичките си квадранти. Той обаче беше твърде силен и бърз. Приближи се и й отне възможността за атаки. Тя парираше неистово ударите и напрягаше всички сили, за да го задържи. Вълнението й нарастваше с всеки миг. Биеше се отчаяно, но и двамата знаеха, че той ще победи.
- Спрете! - извика тя, когато той я изтика до края на пътеката.
- Предайте се.
Сабята му удари толкова силно нейната, че тя едва не я изпусна. С мъка отблъсна следващия замах.
-Не.
- Тогава мислете.
Франческа отчаяно се опита да последва съвета. Бяха твърде близо един до друг, за да скочи напред, затова протегна ръка и принуди него да отскочи назад.
- Много добре - измърмори той.
Острието му свистеше толкова бързо, че се размазваше пред очите й. Дори не усети метала върху кожата си. Спря да парира и погледна ужасено надолу. Беше срязал презрамката на потника й.
- Казахте, че не са остри! - извика тя сподавено.
- Казах, че вашата не е.
Йън завъртя китка и сабята й отхвърча, за да падне с глух удар на пътеката. Той свали маската си. Тя го погледна ужасено. С усилие се сдържа да не побегне; толкова страховит изглеждаше в този миг.
- Никога не се оставяйте незащитена, Франческа. Никога. Следващия път ще ви накажа.
Той хвърли сабята си и скочи към нея с протегнати ръце. Свали със замах маската й и я пусна на пода. С едната ръка подхвана тила й, а с другата стисна шията и брадичката й. После се наведе и долепи устата й до своята.
В първия миг Франческа се скова. След това уханието му достигна до сетивата й; усети вкуса му. Той изви главата й назад и плъзна език между устните й, видимо решен да проникне. Вкара го още по-навътре, изследвайки вътрешността. Обладавайки я.
Между бедрата й се разля втечнена топлина; за пръв път съществото й откликваше така цялостно на целувка. Той я придърпа и я притисна към тялото си. Беше толкова възбуден. Толкова твърд. „Мили боже.“ Как бе могла да си мисли, че е безразличен към нея? Възбуденото му тяло се притискаше в нея. Тя сякаш беше захвърлена в ад от мъжка похот и оставена безпомощно да гори там.
Простена в устата му. Устните му промениха формата си и докоснаха нейните изкусно и нежно, разтвориха ги, за да проникне езикът му. Тя плъзна езика си по неговия, включвайки се в целувката, също както се бе включила в играта със саби. Той също простена и се доближи още повече, а тя завъртя очи под затворените си клепачи, почувствала пълния мащаб на ерекцията му. Беше огромен и твърд. Бедрата й се присвиха. Мислите й се пръснаха в хиляди посоки. Той я притисна назад и тя се подчини, без да съзнава какво прави. Йън не спираше да я целува, докато тя отстъпваше назад.
Когато гърбът й опря в стената, въздухът напусна дробовете й и нахлу в жадната му уста. Тя се озова притисната между две твърди като камък повърхности. Инстинктивно се потърка в него, усети очертаните му мускули, погали огромния му член.
Той изсъска и отлепи уста от нейната. Преди тя да предугади намерението му, свали потника й от страната на срязаната презрамка. Прокара дългите си пръсти по извивката на гърдата й и ги пъхна под сутиена. Зърното й изскочи над чашката, която се събра под повдигнатата, оголена гърда. Погледът му беше жарък и ненаситен, взрян в голата й плът. Тя усети как пенисът му се притиска в слабините й и простена. Ноздрите му се издуваха, главата му се изви надолу.
Франческа издаде сподавен стон, когато по зърното й се спусна горещата му, влажна уста. Той го засмука силно, от което зърното й се втвърди и почувства болка, която предизвика ново усещане в слабините и прилив на топлина. Тя извика. Божичко, какво ставаше с нея? Вагината й се сви в непоносима болка от нуждата да бъде запълнена. Може би той чу вика й, защото спря да дърпа зърното и го успокои с топъл, мокър език. После отново го засмука.
Очевидната му ненаситност я караше да тръпне. Изпитваше лека болка и неимоверна наслада. Най-много я възбуждаше изпепеляващият му глад. Копнееше да го нахрани... да го накара да се разрасне още повече. Изви се и безпомощно простена. Никой мъж не си бе позволявал да я целува така грубо или да докосва тялото й с такова мощно съчетание от жажда и съвършено умение.