Как би могла да знае, че толкова ще й хареса?
Йън обви гърдата й с длан и продължи да я смуче. От гърлото й се откъсна пресипнал стон. Той вдигна глава и тя се сепна от внезапното угасване на топлината му... на насладата й. Той се взря в лицето й със сурово изражение и пламнали очи. Франческа усети надигащото се в него напрежение, войната. Нима ще се отдръпне? Желае ли я, или не?
Той изведнъж свали свободната си ръка и обхвана нежното място между краката й през джинсите. Натисна. Франческа безпомощно простена.
- Не - продума дрезгаво той, сякаш спореше със самия себе си, и тъмната му глава отново се спусна към гърдата й. - Ще взема своето.
Втора част
Защото не мога да устоя
Трета глава
Франческа интуитивно беше усетила, че не е добре да се свързва с хора като Йън Ноубъл. Всеки път, когато я погледнеше със загадъчния блясък в кобалтовосините си очи, усещаше как губи почва под краката си. Нима сам не я бе предупредил, че е опасен?
Ето го и доказателството: почти деветдесет килограма здрава, възбудена мъжка плът, която я притискаше към стената. Той я поглъщаше, като че ли беше последното му ястие.
Йън стисна още по-силно гърдата й в дланта си, за да я поднесе към ненаситната си уста. Отново засмука зърното сладостно и пронизващо. Франческа изпъшка и удари глава в стената, докато възбуда пронизваше слабините й с небивала сила. Ръката му я притисна между бедрата и облекчи болката... усили я.
- Йън - продума тя с треперещ глас.
Той повдигна тъмната си глава на няколко сантиметра и се взря в гърдата й. Лъщящото зърно се бе зачервило, издължено и втвърдено от жадната му уста и мокрия му език. Тялото му се изпъна, членът му подскочи към корема й. При тази гледка от гърлото му се откъсна хриптящо изръмжаване на мъжко задоволство.
- Само шибан робот не би пожелал това - каза той с нисък, суров глас.
Франческа простена от неподправена страст и озадаченост. Лекото объркване на лицето му, в съчетание с изпепеляващия му поглед, смути нещо дълбоко в духа й. Кой е този мъж все пак? Не харесваше войната, която долавяше в него. Сложи ръка отзад на главата му и зарови пръсти в косата му. Беше копринена и гъста, точно както изглеждаше. Погледът му се стрелна нагоре към нея. Тя притисна главата му към гърдата си.
- Всичко е наред, Йън.
Ноздрите му потрепваха.
- Не, не е. Не знаеш какво говориш.
- Знам какво чувствам - прошепна тя. - Кой би могъл да знае по-добре от мен?
Той затвори очи за миг. Тя изведнъж усети как напрежението се пропуква и той отново зацелува устата й и раздвижи таза си, за да притисне твърдия си член към меката й, приласкаваща плът. Франческа впи пръсти в главата му с чувството, че потъва в уханието му. През опияняващата мъгла на надигащата се страст чу далечни стъпки.
- О. Ето къде си бил... извинете.
Стъпките започнаха да се отдалечават.
Йън вдигна глава и Франческа бе поразена от погледа му. Той премести тяло, за да скрие от поглед гърдата й, после дръпна суитшърта й върху голата плът.
- Qu ’est-ce que с ’est? - попита той остро. Тя се огледа, объркана от въпроса, зададен на френски, който не разбираше.
Стъпките спряха.
- Je suis desole. Мобилният ти телефон в съблекалнята не спря да звъни. Не знам за какво иска да говорите Лин, но явно е важно.
Франческа позна френския акцент в гласа на Люсиен. Звучеше приглушено, сякаш говореше с гръб към тях. Погледът на Йън се впи в нея. Тя усети мига, в който той се отдръпна. Тялото му още беше притиснато в нейното, твърдо и възбудено, но вратата в очите му сякаш се беше затворила.
- Трябваше да й се обадя по-рано. Беше грубо от моя страна. Виновен - каза Йън, без да откъсва очи от лицето на Франческа.
Стъпките се отдалечиха и вратата се затвори. Йън се отдръпна от нея.
- Йън? - попита тя немощно.
Чувстваше се странно, сякаш мускулите й вече не знаеха за какво служат; сякаш само тежестта и силата на неговото тяло я бяха държали изправена. Ръката й се подпря на стената в опит да се закрепи. Той протегна ръка и я хвана за лакътя да не падне. Погледът му пробяга по лицето й.
- Франческа? Добре ли си? - цопита той остро.
Тя примигна и кимна. Йън звучеше почти гневно.
- Съжалявам. Това не биваше да се случва. Не исках - каза той рязко.