- О - отвърна тя глупаво, - значи ли това, че повече няма да се повтори?
Лицето му беше безизразно. Какво, по дяволите, си мисли, чудеше се тя в трескаво объркване.
- Така и не ми каза. Мъжете, с които живееш... спиш ли с някой от тях? Или с всичките?
Тя се стъписа.
- Какво? Защо ме питаш такова нещо? Не спя с тях, разбира се. Те са ми съквартиранти. Приятели.
Присвитите му очи се спуснаха по лицето към гърдите й.
- И очакваш да ти повярвам? Трима мъже в една къща с теб и всичко между вас е напълно платонично?
В съзнанието й, замъглено от страст, нахлу свиреп гняв, който забушува като приливна вълна. Нима се опитва нарочно да я обиди? Успява. Що за отвратително копеле! Как смее да й говори така след всичко, което току-що направи?
(След всичко, което тя му позволи да направи?)
Франческа се отдръпна от стената и спря на няколко крачки от него.
- Попита ме и аз ти казах истината. Не ми пука на какво вярваш. Сексуалният ми живот не е твоя работа.
Тя понечи да си тръгне.
- Франческа.
Тя спря, но не се обърна. Гневът й започваше да се примесва с чувство на унижение. Ако погледнеше красивата му, самодоволна физиономия, щеше да избухне.
- Попитах само защото исках да разбера... какъв опит имаш.
Тя рязко се завъртя и го погледна смаяно.
- Това ли е важното за теб? Опитът?
Искаше й се обидата, която й бе нанесъл с думите си, да не личеше толкова в гласа й.
- Да - отвърна той. Без намек за нежност. Без намек за отстъпчивост. Просто „да”. „Ти не си от моята категория, Франческа. Ти си едно непохватно, глупаво, дебело момиче за една вечер.”
На лицето му се изписа сурово изражение и той отмести очи.
- Не съм това, за което ме мислиш. Аз не съм добър човек
- каза той, сякаш това обясняваше всичко.
- Не - отвърна тя по-спокойно, отколкото предполагаше.
- Не си. И може би никой от блюдолизците, с които си се заобиколил, не ти го е казвал, но това не е нещо, с което трябва да се гордееш.
Тя бързо излезе от стаята и този път той не се опита да я спре.
Франческа седеше на кухненската маса и унило наблюдаваше как Дейви маже препечена филия с масло.
- Защо си в такова настроение? Не че грееш от вчера насам. Още ли ти е кофти? - попита той. Предния ден тя се беше прибрала след часовете, вместо да отиде да рисува в апартамента на Ноубъл.
- Не, добре съм - отвърна Франческа с усмивка, на която той не се хвана.
Отначало беше объркана и вбесена от думите - и поведението - на Йън преди два дни в залата за фехтовка, но после тревогата надделя. Може ли случилото се да застраши ценната й поръчка? Прави ли я липсата на „опит66 недостойна за Йън и следователно лесно заменима? Какво ще стане, ако той реши да прекрати споразумението? Как ще плаща образованието си? В края на краищата тя не беше служител на Ноубъл. Нямаше договор, само неговото покровителство. А Йън имаше слава на тиранин.
Беше толкова притеснена и объркана от начина, по който онази целувка променяше положението й при Йън, че не можа да се насили да отиде да рисува.
Дейви подхвърли една филия в чинията й и плъзна буркана с конфитюр по масата.
- Благодаря - измърмори Франческа, като вдигна вяло ножа си.
- Яж - нареди й Дейви, - ще се почувстваш по-добре.
Дейви съчетаваше ролите на по-голям брат, приятел и грижовна майка за Франческа, Кадън и Джъстин. Беше с пет години по-голям от тях; бяха се запознали, когато се върна в Северозападния университет за магистратурата си. Там срещна Джъстин и Кадън, които учеха в същата програма, и се влюби в компанията им, част от която беше и Франческа. Фактът, че Дейви беше и специалист по история на изкуството и се връщаше в университета заради похватите, необходими за разширяването на дейността му и превръщането на галерията във верига, веднага го сближи с нея.
Когато Джъстин, Кадън и Дейви получиха магистърските си дипломи, а Франческа - бакалавърска, Дейви им предложи да се пренесат при него в града. Къщата с пет спални и четири бани в Уикър Парк, която бе наследил от родителите си, беше твърде голяма за сам човек. Освен това Франческа знаеше, че той има нужда от хора край себе си. Приятелят й често изпадаше в депресия, а тяхното присъствие му помагаше да я преодолее. Родителите на Дейви го бяха отблъснали още като тийнейджър, когато им призна, че е гей. Тримата бяха постигнали напрегнато примирие, преди майка му и баща му да загинат при нещастен случай с яхта край брега на Мексико преди три години - факт, който изпълваше Дейви едновременно с признателност и тъга.
Той копнееше за връзка, но в интимния си живот имаше същия злополучен жребий като Франческа. Двамата си споделяха всичко, което действаше като успокояващ мехлем след горчивите им, безцветни и разочароващи преживявания.