И четиримата съквартиранти бяха добри приятели, но Франческа и Дейви бяха най-близки по темперамент и вкусове, докато Джъстин и Кадън се обединяваха от общите интереси на повечето двайсет и няколко годишни хетеросексуални мъже - обещаваща кариера, забавления и редовен секс с привлекателни жени.
- Ноубъл ли се обади? - попита Дейви, като погледна многозначително мобилния й телефон на масата.
Мамка му, беше забелязал, че тъкмо този разговор развали настроението й.
- Не.
Едносричният отговор предизвика Дейви да я погледне накриво, сякаш казваше „хайде, изплюй камъчето“. Тя въздъхна.
Не беше разказала за случилото се във фитнес залата на Ноубъл на Кадън и Джъстин, които като блестящи млади служители в уважавани инвестиционни компании постоянно я тормозеха с въпроси за неговата личност. Нямаше как да им обясни, че неуловимият идол, когото боготворят, я е притиснал до стената, целувал я е и я е докосвал, докато краката й са се подкосили. Не беше споделила и с Дейви, което беше сигурен знак за шока от преживяното.
- Беше Лин Сун, дясната ръка на Ноубъл - призна Франческа и отхапа от филията.
- И?
Тя сдъвка и преглътна.
- Обади се да ми каже, че Йън Ноубъл е решил да подпише договор за картината. Ще ми плати цялата сума предварително. Увери ме, че условията са много щедри и че Ноубъл при никакви обстоятелства не може да се откаже от поръчката. Дори да не я завърша, пак няма да поиска да му върна парите.
Дейви зяпна. Филията му увисна в пръстите. С тъмната си коса, падаща върху челото, и сутрешната бледност на лицето изглеждаше на осемнайсет, а не на двайсет и осем, на колкото беше всъщност.
- И защо тогава се държиш така, сякаш някой е умрял? Не е ли хубаво, че Ноубъл ще ти плати, каквото и да стане?
Франческа остави филията си. Апетитът й се изпари веднага щом осъзна какво й казва Лин с професионалния си, топъл глас.
- Той иска да държи всички под контрол - отвърна тя горчиво.
- Какви ги говориш, Ческа? Ако договорът наистина е такъв, какъвто твърди асистентката му, значи Ноубъл ти дава картбланш. Може изобщо да не се вясваш пред очите му и пак ще ти плати.
Тя занесе чинията си до мивката и пусна водата.
- Именно. А Йън Ноубъл много добре знае, че само така може да бъде сигурен, че ще се вясвам и ще си завърша проекта.
Дейви избута стола си назад, за да я вижда.
- Объркваш ме. Да не искаш да кажеш, че всъщност си имала намерение да не го завършиш?
Докато обмисляше отговора си, в кухнята се дотътри Джъстин Мейкър по долнище на анцуг и с голи златисти гърди, блестящи на слънцето, а зелените му очи бяха подпухнали от недостиг на сън.
- Кафе, веднага - каза той с дрезгав глас и отвори шкафа да си вземе чаша.
Франческа погледна умолително и извинително Дейви с надеждата той да разбере, че няма желание да продължават разговора точно сега.
- Снощи пак ли затворихте с Кадън „Макгил“? - попита тя Джъстин, като му подаде сметаната. „Макгил“ беше любимият им бар в квартала.
- Не. Прибрахме се в един. Само че познай кой ще свири там в събота вечер. - Той взе сметаната от ръката й. - „Рън Араунд Бенд“. Хайде да отидем заедно. А след това - покер.
- Няма начин. Имам много работа за понеделник, а и не ме бива в късното лягане и ранното ставане като вас с Кадън
отказа Франческа и се запъти към вратата.
- Хайде де, Ческа. Ще бъде забавно. Отдавна не сме излизали четиримата заедно - изненада я Дейви.
И при него, както при Франческа, желанието да прекарва диви нощи бе значително намаляло, след като завършиха Северозападния. Предизвикателно повдигнатите му вежди издаваха тайната му надежда, че ако прекарат една вечер заедно, тя най-после ще изплюе камъчето за това, което я измъчва.
- Ще си помисля - отвърна Франческа и излезе от кухнята.
Но не го направи. Мислите й вече бяха погълнати от това, което щеше да каже, когато се срещне с Йън Ноубъл.
За съжаление, когато стигна в апартамента, Йън не беше там. Не че се изненада; обикновено го нямаше. Без да е сигурна какво трябва да предприеме относно целувката и поръчката си - да не говорим за бъдещето си въобще, - тя влезе в стаята, която използваше като ателие.
Само след пет минути вече трескаво рисуваше. Не го реши Йън Ноубъл. Нито Франческа. Реши го картината. Беше й влязла под кожата. Трябваше да я довърши, и то сега.
Потъна в работата си за часове наред и вдигна глава от творческия си унес едва когато слънцето започна да залязва зад небостъргачите.
Отиде в кухнята да си сипе вода. Мисис Хансън бъркаше някаква смес в купа. Кухнята на Йън й напомняше на помещение, което човек би могъл да намери в старо английско имение - огромна, пълна с всички готварски принадлежности, които някога са били измислени, но все пак уютна. Обичаше да присяда тук и да си бъбри с мисис Хансън.