- Много сте тиха, не съм разбрала, че сте тук! - възкликна дружелюбната възрастна икономка.
- Работех усилено - отвърна Франческа и посегна към дръжката на внушителния хладилник от неръждаема стомана.
Още от самото начало мисис Хансън настоя Франческа да се чувства като у дома си. Първия път, когато отвори хладилника, възкликна от изненада при вида на цял рафт бутилки с газирана вода и порцеланова чиния с резени лимон, завити с домакинско фолио. „Йън ми каза, че любимата ви напитка е газирана вода с лимон“, смутено обясни икономката.
Сега всеки път, когато отваряше хладилника, Франческа се изпълваше със същата топлина, както тогава, когато осъзна, че Йън е запомнил предпочитаната й напитка и се е погрижил да разполага с нея, докато работи.
„Не ставай жалка“, скастри се тя мислено, докато си взимаше една бутилка.
- Искате ли вечеря? - попита мисис Хансън. - За Йън е още рано, но мога да спретна нещичко за вас.
- Не, не съм гладна. Но благодаря. - Франческа се поколеба, после изтърси: - Значи Йън е в града? И по-късно ще се прибере?
- Да, така спомена тази сутрин. Обикновено вечеря точно в осем и половина, независимо дали съм сготвила или се храни в офиса. Йън обича да следва режим. Такъв си е още от момче, откакто го помня. - Мисис Хансън вдигна поглед. - Защо не седнете да ми правите компания? Бледичка ми се виждате. Много работите. Сложила съм вода, ще пийнем чай.
- Добре - съгласи се Франческа и се настани на един от високите столове до плота в средата на кухнята. Изведнъж адреналинът от творческото вдъхновение се уталожи и тя се почувства отмаляла от изтощение. Освен това не беше спала добре последните две нощи.
- Какъв беше Йън като малък? - не се сдържа да попита тя.
- О, никога не съм виждала такава стара душа в очите на малко дете - отвърна мисис Хансън с тъжна усмивка. - Сериозен. Зловещо умен. Малко срамежлив. Но сближеше ли се с някого, по-мил и предан от него нямаше.
Франческа се опита да си представи сериозното тъмнокосо, стеснително момченце и сърцето й леко се сви, когато образът му изплува в съзнанието й.
- Нещо не ми изглеждате добре - рече икономката съчувствено, докато наливаше гореща вода в две чаши и нареждаше върху сребърния поднос две кифлички, изящна сребърна лъжичка и ножче, две колосани бели салфетки и великолепни порцеланови купички с гъста сметана и конфитюр. Нищо в дома на Йън Ноубъл не се правеше небрежно, дори закуската за почивките в кухнята. - Картината ли не върви добре?
- Всъщност върви доста добре. Благодаря - промърмори Франческа, когато мисис Хансън сложи чашата с чинийка пред нея. - Всичко се движи нормално. Трябва да дойдете да я видите.
- С удоволствие. Вземете си кифличка. Днес станаха особено хубави. Нищо не може да прогони лошото настроение така, както кифличка със сметана и конфитюр.
Франческа се засмя и поклати глава.
- Майка ми ще падне, ако ви чуе.
- Защо? - погледна я мисис Хансън с разширени очи и спря да маже собствената си кифличка със сладка сметана.
- Защото ме насърчавате да се утешавам с храна. Родителите ми и половин дузина детски психолози се постараха още на седем години да ми набият в главата колко лош навик е „емоционалното“ ядене. - Тя забеляза учуденото изражение на икономката. - Бях доста пълно дете.
- Не мога да повярвам! Сега сте слаба като вейка.
Франческа сви рамене.
- Щом тръгнах на училище, за година-две килограмите се стопиха. Бягах на дълги разстояния, което сигурно също помогна. Аз обаче си мисля, че основното беше отдалечаването от критичния поглед на родителите ми.
Мисис Хансън изсумтя разбиращо.
- Когато теглото е спряло да бъде проблем, тлъстините са станали излишни?
Франческа се ухили.
- Вие сте същински психолог, мисис Хансън.
Икономката се засмя.
- Какво щяха да ме правят лорд Стратъм или Йън тогава?
Франческа се спря с долепена до устните чаша.
- Лорд Стратъм ли?
- Дядото на Йън, Джеймс Ноубъл, граф на Стратъм. Работих трийсет и три години за лорд и лейди Стратъм, допреди осем години, когато дойдох в Америка, за да служа на Йън.
- Дядото на Йън - промърмори замислено Франческа. - Кой ще наследи титлата?
- О, един тип на име Джерард Синоит, племенник на лорд Стратъм.
- Не Йън?
Мисис Хансън въздъхна и остави кифличката си.
- Йън е наследник на богатството на лорд Стратъм, но не и на титлата му.
Франческа сбърчи учудено чело. Чудно нещо бяха английските обичаи.