- Лин каза, че тази сутрин се е свързала с теб - изненада я той, като смени темата.
- Така е. Бих искала да поговорим за това - отвърна Франческа и тревожност измести гнева й.
- Днес си рисувала - по-скоро каза, отколкото да попита Йън.
Тя примигна учудено.
- Да. Но как... как разбра?
Беше останала с впечатлението, че при прибирането си в апартамента е дошъл право в кухнята.
- Има боя на десния ти показалец.
Тя погледна дясната си ръка. Дори не беше забелязала той да гледа в тази посока. Да нямаше очи и на гърба си?
- Да, рисувах.
- Помислих си, че няма да се върнеш след случилото се в сряда.
- Е, върнах се. И не защото си казал на Лин да се обади да ме подкупи. Не беше необходимо.
Той се обърна.
- Аз сметнах, че е необходимо. Не искам да се притесняваш дали ще успееш да завършиш образованието си.
- Освен това си бил наясно, че ако знам, че при всички положения ще ми платиш поръчката, ще я завърша - каза тя подразнено, като пристъпи към него.
Той примигна с благоприлично сконфузен вид.
- Не обичам да ме манипулират - заяви тя.
- Не съм се опитвал да те манипулирам. Просто не исках да изгубиш възможност, която заслужаваш, само защото аз не съм се овладял. Не си виновна за това, което стана в залата за фитнес.
- Натискахме се - промърмори тя, като се изчерви. - Не е най-големият грях на века.
- Исках да направя доста повече от това да се натискам с теб, Франческа.
- Йън, харесваш ли ме? - попита тя импулсивно. Очите й се разшириха от ужас. Не можеше да повярва, че ей така изтърси въпроса, който я глождеше вече дни наред.
- Дали те харесвам? Искам да те изчукам. Адски много искам. Това отговаря ли на въпроса ти?
Последвалото мълчание така натежа, че смазваше дробовете й. Ехото от тихото му, грубо ръмжане висеше във въздуха помежду им.
- Защо се страхуваш да не изгубиш контрол? Аз не съм на дванайсет - успя да продума тя след малко. Усети как лицето й пламва, когато погледът му се спря на него.
- Не. Но можеше да си - отвърна той и гласът му изведнъж прозвуча презрително. Обля я вълна на унижение. Как бе възможно спокойно да преминава от разгорещено до толкова студено отношение? Той заобиколи бюрото и седна на мекия кожен стол. - Можеш да си вървиш. Ако няма друго? - попита той учтиво. Безразлично.
- Бих желала да ми платиш, когато картината бъде готова. Не преди това - отвърна тя с глас, треперещ от едва сдържан гняв.
Той кимна замислено, сякаш обмисляше молбата й.
- Не си длъжна да харчиш парите дотогава, ако така предпочиташ. Но пълната сума вече е преведена на банковата ти сметка.
Тя зяпна от удивление.
- Откъде знаеш банковата ми сметка?
Йън не отговори, само леко и безизразно повдигна вежди.
Тя с усилие преглътна лютата ругатня, която напираше да излезе от гърлото й. И понеже не можеше да напсува благодетеля си за неговата арогантност - или щедрост, - не й хрумваше какво друго да му каже. Мозъкът й бе дал на късо от яростта. Тя се обърна и понечи да излезе от стаята.
- О, Франческа... - повика я той спокойно зад гърба й.
-Да?
- Не планувай да работиш тук в събота вечер. Ще се забавлявам. Не искам да ме безпокоят.
Сякаш оловна топка натежа в слабините й. Той ясно й казваше, че този уикенд тук ще има жена. Просто го разбра.
- Няма проблем. Така или иначе мислех да изляза с момчетата и да изпуснем малко пара. Тук е някак задушно.
Преди да се обърне, видя как в очите му проблясва нещо, но изражението му остана непроницаемо.
Както обикновено.
Дейви караше уверено колата на Джъстин през натоварения трафик на Уикър Парк в събота вечер. Джъстин беше леко замаян след два часа слушане на „Рън Араунд Бенд“ в „Макгил“. Както впрочем и Кадън и Франческа.
Така им дойде тази смахната идея.
- Хайде де, Ческа - увещаваше я Кадън Джойнър от задната седалка. - Всички ще си направим.
- Дори ти, Дейви? - попита тя от пътническото място.
Дейви сви рамене.
- Винаги съм искал татуировка на бицепса си - някоя старомодна, котва или нещо такова - ухили се той, докато завиваше по „Норт Авеню“.
- Надява се така да си хване пират - пошегува се Джъстин.
- Аз пък няма да си правя, докато не намеря време сама да я измисля - отвърна решително Франческа.
- Лигла - обвини я на висок глас Джъстин. - Къде е забавното, ако планираш татуировката си? Номерът е сутринта да се събудиш с някоя брутална, адски долнопробна и да нямаш ни най-малка представа как си се сдобил с нея.