- Да, може да направиш една от тези страхотни трапчинки над задника й на бурканче с боя за четката.
Франческа се сепна от приглушения глас на Джъстин и изви глава настрани. Той гледаше полуголото й дупе с нескрит мъжки интерес.
- Може би трябва да видим и другата част, за да добием по-ясна представа - предложи Кадън.
- Я млъквайте - скара им се Франческа.
Неудобно й беше да я оглеждат така. Може би наистина беше глупава идея. Мислите й се разпиляха, като видя Барт да приближава с тубичка с игла в ръката. Ноктите му бяха мръсни. Иглите я плашеха. Уискито се разбунтува в стомаха й.
- Чакайте, момчета, не съм сигурна - измърмори тя, стиснала очи от внезапното замайване.
- Хайде, Ческа... Ей, какво, по дяволите...! - чу изненаданото възклицание на Кадън.
Тя вдигна рязко глава и косата падна върху очите й. Усети как Барт я пуска, сякаш някой го е дръпнал за ръката.
- Веднага я пусни или кълна се, ще се погрижа повече никога да не работиш в този град. Франческа, ставай.
Тя се подчини на ясните указания на Йън, без да се двоуми. Слезе от масата и вдигна джинсите си, зяпнала невярващо гневното му, вкаменено лице.
- Какво правиш тук?
Йън не отговори, все още впил убийствен поглед в Барт. След като Франческа закопча копчетата на джинсите си, той я хвана за ръката и тя се запрепъва след него. На излизане той се спря пред трите момчета и надвисна над тях като тъмен, застрашителен колос.
- Вие приятелите й ли сте?
Дейви кимна пребледнял.
- Би трябвало да се срамувате от себе си.
Джъстин постепенно се опомняше. Направи крачка напред с намерението да възрази, но Дейви го спря.
- Не, Джъстин. Прав е - каза той трезво.
Лицето на Джъстин почервеня. Беше готов да се скара, но този път го прекъсна Франческа.
- Всичко е наред, момчета. Наистина - увери ги тя напрегнато и излезе след Йън, който здраво стискаше ръката й в своята.
Вече на тъмната улица, едва успяваше да го настигне. Не мислеше, че е толкова пияна, но защо тогава светът изглеждаше така нереален, откакто чу авторитетния глас на Йън да заповядва на Барт да я пусне?
- Ще ми кажеш ли какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? - попита тя, останала без дъх, докато подтичваше до него.
- Отново свали гарда, Франческа - отвърна той, свирепо стиснал устни.
- Какво значи това?
Той рязко спря, притегли я в обятията си, наведе се и я целуна грубо. Сладко. Защо тя не правеше разлика, когато ставаше дума за неговите целувки?
Простена в устата му. Цялото й тяло се скова, после се отпусна до неговото. Вкусът и уханието му я блъснаха като цунами от страст. Зърната й настръхнаха, сякаш чувствената й плът се бе научила да свързва този вкус с наслада. Той откъсна устните си от нейните по-рано, отколкото бе очаквала - или отколкото й се искаше, - като се имаше предвид възбудата и твърдостта му.
Божичко, как само го желаеше. Едва сега осъзна тази заслепяваща, очевидна истина. Никога не бе допускала, че мъж като Йън може да изпитва сексуален интерес към нея, затова и не си бе позволявала докрай да признае, че го желае.
Когато я погледна, видя обгърнатото му от мрака лице и очите, в които проблясваше отражението на далечна улична лампа. Тялото му излъчваше гняв и страст в равни количества.
- Как може дори да си помислиш да позволиш на някакъв изрод без разрешително да боде кожата ти с игла? И що за глупачка си разголва задника в стая, пълна с точещи лиги мъже?
Тя ахна.
- Точещи лиги? Това са приятелите ми! - Тя примигна, мъчейки се да смели останалата част от думите му. - Барт няма разрешително ли? Чакай... а как изобщо разбра къде съм?
- Приятелят ти изкрещя името на студиото, докато говорехме по телефона - отвърна той язвително, като отстъпи назад и остави тялото й да тръпне в бунт срещу отсъствието му.
- О - бавно изрече тя. Той прескочи ивицата трева покрай бордюра и със замах отвори вратата на тъмен, елегантен, много скъп на вид се дан.
Франческа го погледна и предпазливо попита:
- Къде отиваме?
- Ако решиш да се качиш, у нас - отвърна той лаконично.
Сърцето й заби барабанно соло в ушите й.
- Защо?
- Както казах, отново свали гарда, Франческа. Помниш ли какво ти обещах, че ще направя следващия път, когато това се случи?
Светът й се сви до пламъка в очите му и сърцето, пулсиращо в тъпанчетата й.
„Никога не се оставяйте незащитена, Франческа. Никога. Следващия път ще ви накажа.”
Топла течност плъзна между бедрата й. Не... не можеше да говори сериозно. Хрумна й налудничавата мисъл, че би трябвало да изтича обратно при приятелите си и да се включи в глупавата им пиянска веселба.