- Ти решаваш дали да се качиш в колата. - Тонът му бе изгубил част от остротата си. - Исках само да знаеш какво ще последва, ако го направиш.
- Ще ме накажеш? - попита тя с треперещ глас. - Какво... ще ме напляскаш ли?
Не можеше да повярва, че изрича тези думи. И още по-малко, че той кимна.
- Провинението ти заслужава сериозно наказание с хубав бой, но понеже си начинаеща, ще те пощадя. Ще те боли, но аз знам колко можеш да понесеш. И никога, никога няма да те нараня или да оставя следи по тялото ти, Франческа. Твърде ценна си за това. Имаш думата ми.
Тя погледна към светлините на студиото за татуировки, после отново към Йън.
Това беше лудост, на която не можеше да устои.
Той не каза нищо; само затвори вратата към пътническото място след нея.
Четвърта глава
Вратата на асансьора се отвори безшумно и тя го последва в апартамента, изпълнена едновременно с уплаха и вълнение.
- Ела с мен в спалнята ми.
„В спалнята ми.“ Думите закънтяха в черепа й. Разсеяно отбеляза, че досега не е пристъпвала в това крило на огромното жилище. Вървеше след него като ученичка, хваната на местопрестъплението. Безспорният трепет от очакването като че ли загатваше нещо, което не можеше точно да определи; някак си знаеше, че ако прекрачи прага на личните покои на Йън, животът й ще се промени завинаги. Сякаш разбрал това, той се спря пред богато резбованата дървена врата.
- Никога досега не си правила подобно нещо, нали?
- Не - призна тя, смутена от пламналите си бузи. И двамата говореха с приглушени гласове. - Това проблем ли е?
- В началото беше. Но толкова те желая, че се примирих с невинността ти. - Тя сведе мигли. - Сигурна ли си, че искаш да го направиш, Франческа?
- Само ми кажи едно.
- Разбира се.
- Когато ми се обади тази вечер... докато бяхме в колата... така и не каза защо ми звъниш.
- И искаш да знаеш?
Тя кимна.
- Бях сам в апартамента. Не можех нито да работя, нито изобщо да се съсредоточа.
- Каза, че ще се забавляваш.
- Така е. Но когато се стигна до това, мислех само за теб. Никоя друга нямаше да помогне.
Тя си пое дъх на пресекулки. Откровеността му я шокираше.
- Тогава отидох в ателието и видях какво си нарисувала вчера. Невероятно е, Франческа. Изведнъж осъзнах, че трябва да те видя.
Тя наведе глава, за да скрие насладата, която изпита при тези думи.
- Добре. Сигурна съм.
Беше негов ред да се поколебае, но после се пресегна и натисна дръжката. Вратата се отвори. Той я покани с жест и тя влезе предпазливо. Йън докосна едно контролно табло и няколко лампи грейнаха в златиста светлина.
Стаята беше красива - изпълнена със спокойствие, вкус и лукс. Пред камината бяха подредени диван и няколко стола. На масичка зад дивана стоеше изумителен букет от червени кали и орхидеи в огромна китайска ваза. Над камината висеше импресионистична картина с маково поле, ако не грешеше - оригинален Моне. Невероятно. Погледът й попадна върху огромното легло с четири колони, декорирано като всичко останало в стаята в наситено кафяво, тъмночервено и слонова кост.
- Личните покои на господаря на имението - отрони тя и неуверено му се усмихна.
Той махна към друга украсена врата и тя го последва. Озоваха се в баня, която беше по-голяма от стаята на Франческа. Той отвори едно чекмедже и извади прозрачен плик със сгъната дреха. Остави го на плота.
- Вземи душ и облечи този халат. Само халата. Остави всичките си дрехи тук. Ще намериш всичко необходимо в тези две чекмеджета. Миришеш на цигари и уиски.
- Съжалявам, че не ти харесва.
- Извинението се приема.
Бързият му отговор я вбеси. Забелязал завръщането на непокорството й, на устните му трепна лека усмивка. Явно го беше очаквал.
- Доставяш ми голямо удоволствие, Франческа. Неимоверно.
Тя зяпна изненадано от комплимента. Щеше ли някога да се научи да разчита мислите му?
- Но трябва да се научиш да ми доставяш удоволствие и в спалнята.
- Много бих искала - каза тя тихо, учудена от собствената си искреност.
- Добре. В такъв случай за начало бих искал да си вземеш душ и да облечеш този халат. Когато си готова, излез от банята и ще получиш наказанието си.
Той понечи да излезе, но се спря.
- О, и си измий косата, моля те. Престъпление е да изглежда толкова великолепно и да мирише на пепелник - промърмори под нос, след което излезе и отривисто затвори вратата след себе си.
Тя остана за миг на безукорно чистия мраморен под. Той намираше косата й великолепна? Доставяше му удоволствие? Как бе възможно да мисли това за нея? Как можеше да я целува, докато й се стори, че ще пламне, а друг път да я гледа с не по-голям интерес от картината на стената?