Тя се изкъпа старателно, като се наслади на преживяването повече, отколкото предполагаше. Стъклената кабина бързо се напълни с пара, а пипалата на топлата мъгла сякаш галеха и целуваха голата й кожа. Приятно й бе да се покрие с пяна от ръчно приготвения английски сапун на Йън, да се обгърне в чистата му, остра миризма. За щастие, преди да отиде в „Макгил“, се беше обръснала, така че не се притесняваше от косми по краката.
Дали щеше да я напляска гола?
Естествено, отговори си сама, като отвори стъклената врата и излезе. Ясно беше казал, че я иска гола под халата. Тя извади дрехата от плика. Нова ли беше? Нима държеше запас от халати за жените, които „забавляваше“? От тази мисъл леко й се повдигна, затова я пропъди от съзнанието си и се съсредоточи върху търсенето на гребен за мократа си коса, дезодорант, нова четка за зъби и вода за уста. Всичко беше така грижливо подредено, че тя положи усилия да върне нещата по местата им.
Сгъна дрехите си и ги сложи на една тапицирана табуретка. Вниманието й бе привлечено от отражението й в огледалото. То я гледаше с огромни очи на фона на бледото лице и провисналата влажна коса. Изглеждаше малко уплашена.
Е, и какво от това? Той беше заявил, че ще я напляска и че ще боли. А тя беше приела извратените му сексуални желания, защото го желаеше твърде силно.
Въпросът се свеждаше до това кое надделява: страхът или желанието й да достави удоволствие на този мъж.
Отправи се към вратата и я отвори. Йън седеше на дивана с таблет в скута. Когато Франческа влезе в стаята, той го остави на масичката.
- Запалих ти огън - каза той, като я огледа от глава до пети.
Беше с дрехите, с които беше влетял в студиото за татуировки - тъмносиви панталони, синьо-бяла риза с копчета. Дългите му крака бяха небрежно кръстосани. Изглеждаше напълно спокоен. Светлината от огъня потрепваше в очите му.
- Тази вечер е хладно. Не искам да настинеш.
- Благодаря ти - промълви тя. Чувстваше се неловко и неуверено.
- Свали халата, Франческа - каза той тихо.
Сърцето й прескочи. Тя смутено развърза колана и дрехата падна от раменете й.
- Остави го тук. - Йън посочи съседния стол, без да сваля очи от нея.
Тя преметна халата върху облегалката и застана пред него, взряна в сложния рисунък на персийския килим, сякаш там се криеха тайните на вселената. Искаше й се подът да се разтвори и да я погълне.
- Погледни ме - каза той.
Тя вирна брадичка. В погледа му имаше нещо, което не бе виждала досега.
- Ти си поразителна. Зашеметяваща. Защо гледаш надолу, сякаш се срамуваш?
Тя преглътна. Истината, която така я притесняваше, сама изскочи от устата й.
- Аз... бях много дебела. Докъм деветнайсет. Май... още съм с някогашното си самочувствие - обясни тя почти шепнешком.
На дръзките му черти потрепна особено изражение, сякаш внезапно бе проумял нещо.
- Да, ясно... но понякога изглеждаш толкова сигурна в себе си.
- Това не е самочувствие, а непокорство.
- Да, сега разбирам. По-добре, отколкото предполагаш. Това е твоят начин да кажеш на света да върви на майната си, щом някога е имал наглостта да те гледа отвисоко. - Той се усмихна. - Браво, Франческа. Време е обаче да научиш колко си красива. Трябва винаги да владееш силите, с които разполагаш, да не допускаш да закърнеят и най-вече никога да не позволяваш другите да ги управляват вместо теб. Застани пред мен, моля те.
Тя се приближи с разтреперани крака. Очите й се разшириха от объркване, когато той взе едно бурканче от възглавницата до себе си. Беше съвсем малко, а и Йън изпълваше докрай сетивата й, така че не го бе забелязала досега. Той разви капачката и сложи малко от гъстото вещество върху пръста си. После я погледна и видя озадаченото й изражение.
- Клиторен стимулант. Повишава чувствителността на нервите.
- А, ясно - отвърна тя, макар изобщо да не й бе ясно.
Погледът му се спусна между бедрата й. Клиторът й се стегна от възбуда; погледът му бе достатъчно стимулиращ.
- Егоист съм, когато става дума за теб.
- Какво искаш да кажеш?
- Винаги доставям удоволствие на подчинената. Но обикновено не ме интересува дали го изпитва, докато я наказвам. Може да се наложи да понесе наказанието, за да получи наградата си. С теб обаче... малко промених нагласата си.
- Подчинена ли? - повтори немощно тя, когато тази дума закънтя в съзнанието й.
- Да. В секса съм доминиращ, макар че не са ми необходими техники от БДСМ, за да се възбудя.
Той седна на ръба на дивана, така че тъмната му глава се озова на сантиметри от корема й, а носът му - съвсем близо до слабините й. Видя го как вдишва и после за кратко затваря очи.