- Не съм дошъл, за да ме обслужваш. Не и тази вечер.
Тя го стрелна с гневен поглед. Очакваше да зърне в очите му обичайната приглушена развеселеност от непокорството й. Вместо това съзря умора и... нима примирение? У Йън Ноубъл?
- Седни - каза той тихо.
Тя седна и двамата се гледаха за миг безмълвно. В мозъка й се преплитаха хиляди въпроси, но тя ги задуши. Той беше постъпил невъобразимо, като бе изгонил стотици хора от бара, за да го затвори и да се срещне с нея точно в момента, в който му се е приискало. След всичко това той трябваше да бъде този, който ще наруши мълчанието; тя отказваше да го направи.
- Просто няма да стане - каза той. - Знам, че ще те нараня. Знам, че има голяма вероятност накрая да започнеш да ме презираш... може би дори да се страхуваш от мен. И въпреки това не спирам да мисля за теб. Трябва да те имам. Изцяло. Често... На всяка цена.
Няколко напрегнати секунди тя слуша ударите на сърцето си в ушите, като полагаше усилия да се овладее. Как може да изпитва такава ярост към този мъж и в същото време такова желание, сякаш е биологична необходимост като дишането?
- Аз не се продавам - каза тя накрая.
- Знам. Цената, за която говоря, не може да се измери в пари.
- А за какво говориш?
Той се подпря на масата. Носеше тъмносиня памучна тениска. Ролекса го нямаше. Франческа ясно си спомняше вълнението си, когато за пръв път видя големите му длани и мускулестите му ръце. Нищо не се бе променило. Още повече, че сега знаеше на какво е способен с тях.
- Подозирам, че ще изгубя част от душата си в тази история с теб. Това всъщност вече се случи, само като се има предвид, че съм тук тази вечер - каза той сериозно, вперил поглед в нея. - И знам, че ще взема част от твоята.
- Нищо подобно не знаеш - възрази тя, макар да се боеше, че е прав. - Защо си толкова убеден, че ще ме нараниш?
- По много причини - отвърна той с такава убеденост, че сърцето й още повече се сви. - Вече ти дадох една: луд съм на тема контрол. Знаеш ли, че когато пуснах ценните книжа на „Ноубъл Текнолъджи Уърлдуайд“ на публично предлагане, ми предложиха мястото на изпълнителния директор? - попита той. Говореше за пожъналата си огромни успехи компания за социални медии, която бе създал и изградил, а след това - продал. - Беше много приятно местенце, но аз отказах. Знаеш ли защо?
- Защото не можеше да понесеш мисълта, че бордът на директорите може да наложи вето на твое решение? - предположи тя раздразнено. - Ти трябва винаги да държиш всичко в свои ръце.
- Точно така. Разбираш ме по-добре, отколкото предполагах. - Защо усмивката му изглеждаше едновременно горчива и доволна? - Ще ти кажа още нещо, което трябва да знаеш. Веднъж бях с девствена жена. Тя забременя и аз се ожених за нея. Беше катастрофа. Тя не можеше да се примири с властния ми характер и не говоря само за спалнята, макар че там положението беше достатъчно лошо. Смяташе ме за най-извратения тип.
Устните й се разтвориха от изумление. Напрегнатото му, почти гневно изражение не оставяше никакво съмнение, че говори истината.
- Какво стана с бебето? - попита тя. Умът й се опитваше да смели неочакваната информация за живота на Йън Ноубъл.
- Елизабет го изгуби. Смяташе, че е заради мен.
Франческа виждаше презрението, изписано на лицето му, и тревожното потрепване в очите му. Той беше сигурен, че Елизабет греши. И все пак... семето на съмнението оставаше.
- Към края на брака ни жена ми се страхуваше от мен. Сигурно ме е мислила за въплъщение на дявола. И може би отчасти е била права. Но аз бях най-вече глупак. Двайсет и две годишен глупак.
- Аз пък съм двайсет и три годишна глупачка.
Лицето му стана безизразно, челото му се сбърчи. Виждаше, че не е разбрал какво има предвид. Някакъв вътрешен инстинкт я предупреждаваше какво ще чуе. А гнетящото чувство за неизбежност ясно и силно й показваше как ще отвърне тя.
Устните му се изпънаха категорично.
- Нека да е ясно - искам да те притежавам сексуално. Докрай. При моите условия. Предлагам ти удоволствие и опит. Нищо друго. Нямам какво друго да ти предложа.
Тя преглътна, като чу думите, които очакваше и от които се страхуваше.
- Звучиш така, сякаш искаш да го направиш, за да се отървеш от мен.
- Може би си права.
- Това не е особено ласкателно, Йън - каза тя подразнено, макар да беше искрено засегната.
- Не съм дошъл да те лаская. Ще направя преживяването колкото може по-разнообразно и удовлетворяващо за теб, но не ти давам измамни обещания. Поне толкова те уважавам - допълни той под нос.
- И това преживяване ще свърши, когато му се наситиш?
- Да. Или когато ти му се наситиш, разбира се.
- И кога ще бъде това? След една нощ? Или две?