Усмивката му бе мрачна.
- Мисля, че ще ми трябва повече време да те изхвърля от мислите си. Много повече. Но не мога да кажа със сигурност. Разбираш ли ме?
Сърцето й вече заплашваше да разбие гръдния кош, сякаш биеше на фронтовата линия във войната, която бушуваше вътре в нея. Беше грешка, знаеше това. И все пак...
- Да - каза тя. Напрежението я стягаше все повече с всеки неистов удар на сърцето й.
- И си съгласна с това?
- Да.
Какво, по дяволите, прави?
- Погледни ме, Франческа.
Тя вдигна очи и вирна предизвикателно брадичка. Погледът му я обходи изпитателно.
- Веднъж вече ти казах, че не бива да позволяваш гневът да ражда глупост - каза меко той.
Това я вбеси най-много от всичко.
- Ако си мислиш, че съм малко дете, което не може да взима разумни решения, не ми задавай такива въпроси - процеди тя. - Аз ти давам отговор. От теб зависи дали ще го приемеш. Да.
Йън затвори очи за миг.
- Добре - каза той спокойно, сякаш си бе въобразила целия конфликт. - Значи се разбрахме. В понеделник сутрин имам важна среща в Париж, която не мога да отложа. Бих искал да тръгна рано сутринта.
- Добре - каза тя несигурно, слисана от рязката смяна на темата. - Значи... ще се видим, когато се прибереш.
- Не - изправи се той. - След като всичко е вече решено, не мога да чакам толкова дълго. Искам да дойдеш с мен. Можеш ли да си вземеш няколко дни почивка?
Сериозно ли говори?
- Да... струва ми се. В понеделник нямам часове, във вторник имам един. Но предполагам, че мога да го пропусна.
- Добре. Ще те взема от вас утре сутринта в седем.
- Какво да си нося?
- Паспорта. Нали имаш?
Франческа кимна.
- Учих няколко месеца в Париж. Още е валиден.
- Значи само паспорта и себе си. Аз ще ти осигуря всичко останало.
Не й достигаше въздух и тя се опита да пребори усещането с практичност.
- Не може ли малко по-късно? Вече е почти три.
- Не, седем. Имам график. Можеш да поспиш в самолета. Бездруго имам да свърша малко работа. - Той се изправи и погледът му се спря на лицето й. Суровото му изражение малко омекна. - Ще спиш в самолета. Изглеждаш изтощена.
Тя понечи да отвърне, че той също изглежда уморен, но осъзна, че вече не е така. Цялата му умора, която бе забелязала в началото на разговора им, сякаш беше изчезнала...
Беше получил своето.
- Ела тук, моля те.
Нещо в тихия му, авторитетен глас накара дъха й да замръзне в дробовете. Току-що се бе съгласила да спре да бяга от него и той го знаеше. Дали не иска да докаже властта си над нея?
Тя се изправи и бавно се приближи към него. Той обгърна с длан главата й отстрани и зарови пръсти в разрешената й коса. Очите му пробягаха по лицето й: очите на тъмен ангел, блестящи от емоция, която тя не разбираше.
Йън наведе глава и долепи уста в нейната. Захапа долната й устна и тя разтвори устни, останала без дъх. Езикът му се плъзна между зъбите й. По бедрата й се разля топлина. О, Божичко. Ето това вече разбираше. Разумът изгаряше в жарта на такова желание. Тя простена; тази нова, непосредствена потребност я жилеше като удар в напрегнат мускул.
Миг по-късно, когато той, вдигна глава, вътрешността на бедрата й беше влажна и топла.
- Искам да знаеш - каза той в треперещите й, чувствителни устни, - че ако можех, щях да се спра. Ще се видим след няколко часа.
Тя остана на мястото си, неспособна да си поеме въздух, чак докато вратата на бара не се затвори зад гърба му.
Шеста глава
Тази нощ Франческа си легна, но така и не успя да заспи. Нарастващото вълнение не й позволяваше. Стана, преди да звънне будилникът, пи кафе, направи си зърнена закуска и си взе душ. После се загледа със свито сърце в гардероба си. Какво да облече, което да подхожда на бягство с Йън Ноубъл?
Тъй като нямаше абсолютно нищо подходящо, тя в крайна сметка взе любимите си джинси, ботуши, един потник и светлозелена туника, която правеше чудеса с тена й. Щом не можеше да бъде изискана, нека поне да й бъде удобно. Отдели време да оформи и изправи дългата си коса, което рядко се случваше, и си сложи малко спирала и гланц за устни. Когато свърши, се погледна в огледалото, сви рамене и излезе от банята.
Това трябва да беше достатъчно.
Въпреки уверенията му, че няма да й трябва нищо, тя все пак взе един сак с бельо, няколко комплекта дрехи, анцуг, тоалетни принадлежности и паспорт. Остави го заедно с чантата си до вратата и отиде в кухнята, където Дейви и Кадън седяха на масата. Дейви винаги ставаше рано, дори в неделя, но за Кадън това бе необичайно. Франческа си спомни, че беше работил цяла нощ върху някакъв служебен проект.