- Ти имаш самолет?
- Да, често ми се налага да пътувам, понякога на секундата. Самолетът е абсолютно необходим.
Разбира се, помисли си тя. Той не би се задоволил да чака каквото и да било.
- Искам да ти покажа нещо довечера в Париж.
- Какво?
- Изненада - отвърна той с лека усмивка на изящните си твърди устни.
- Не обичам много изненадите - отвърна тя, неспособна да откъсне поглед от устата му.
- Тази ще ти хареса.
Тя го погледна в очите и видя в тях развеселена искра и още нещо... като нажежено ^о бяло желязо. Имаше чувството, че категоричното му изявление относно желанията й попада право в десетката.
Както обикновено.
Няколко минути по-късно тя погледна през прозореца и зяпна от удивление.
- Йън, какво правим? - възкликна тя, докато Джейкъб караше нагоре по някаква рампа.
- Качваме се в самолета.
Озоваха се в елегантен реактивен самолет на пистата на малко летище. Франческа се почувства като Йона в търбуха на кита.
- Не знаех, че е възможно.
Тя го гледаше поразено, а той тихо се засмя. От ниския, дрезгав звук кожата на шията и ръцете й настръхна. Той протегна ръка, улови нейната и я придърпа на седалката до себе си. Хвана брадичката й, повдигна я и отривисто се наведе, за да долепи уста в нейната. Обхвана долната й устна в своите и лекичко я захапа. Езикът му се плъзна в устата й и той простена, а ласкавата му целувка стана хищна и ненаситна.
Вратата на Джейкъб се затвори и Йън вдигна глава. Колата беше спряла. Франческа го гледаше, смаяна от неочакваната целувка.
Той се изправи и грабна куфарчето си в същия миг, в който Джейкъб почука веднъж на вратата и я отвори. Франческа слезе след него замаяна, развълнувана и силно възбудена.
В живота си не бе виждала такъв самолет. Качиха се с асансьор до второто ниво и се озоваха в луксозно помещение с бар, домашно кино, секция, вграден кожен диван и четири широки меки фотьойла. Прозорците бяха закрити от скъпи завеси. Никога не би предположила, че се намира в самолет.
Йън я водеше след себе си, без да пуска ръката й.
- Искаш ли нещо за пиене? - попита любезно той.
- Не, благодаря.
Той избра два фотьойла, обърнати един към друг с масичка помежду им.
- Седни там - каза той, като кимна към левия. - Има спалня, но бих предпочел да си почиваш тук. Фотьойлът се разгъва, а в чекмеджето там има одеяло и възглавници.
- Има спалня! - От самото изричане на думата я заля вълна на нелепо смущение.
Той се настани на другия фотьойл и веднага извади компютъра и няколко папки от куфарчето си.
- Да. Бих предпочел обаче да спиш там, където ще те виждам. Но ако искаш, можеш да използваш и спалнята. Ето там е. - Той посочи една махагонова врата. - Също и банята, ако ти трябва.
Тя се извърна, за да не се издаде, че думите му спират дъха й. Отиде до чекмеджето и след малко се върна с меко одеяло и възглавница. Йън не каза нищо, но тя забеляза леката му усмивка, докато включваше компютъра си.
Франческа седна и заразглежда електронното управление на подлакътника на фотьойла, тъй като се чудеше как да го дръпне назад.
- О, и Франческа? - каза той, без да откъсва очи от екрана.
- Да? - отвърна тя и вдигна пръсти от копчетата.
- Свали си дрехите, моля те.
За няколко секунди тя просто зяпна. Сърцето й пулсираше в ушите. Може би той забеляза смразяването й, защото я погледна. Спокойно. Очаквателно.
- Можеш да се завиеш с одеялото, докато спиш.
- Защо искаш да си сваля дрехите, ако ще се завивам? - объркано попита тя.
- Ще ми бъде приятно да знам, че си готова.
Слабините й плувнаха в течна топлина. Бог да ми е на помощ, помисли си тя. Явно имаше не по-малко сексуални отклонения от Йън, щом реагираше така само от няколко думи.
Тя бавно се изправи на разтрепераните си крака и започна да се съблича.
Той натисна бутона „Изпрати“ и смали прозореца на бележката с подробни указания за ръководните си служители. За петдесети път през последните пет минути вдигна очи към очертанията на изящния женски силует, сгушен под одеялото. Лекото, равномерно повдигане и спускане на завивката показваше, че тя още спи дълбоко. Йън можеше да посочи с точност до пет секунди момента, в който Франческа най-после се бе предала на съня преди около пет часа. Толкова добре я усещаше. И ако му беше трудно да се съсредоточи - ако страдаше, - вината беше изцяло негова. Той бе настоял да се съблече. Бе седял загледан като хипнотизиран, докато тя сваляше дрехите си една по една, а неговата уста пресъхваше и пулсът му бумтеше в коравия член.
Всеки път, когато си спомнеше сведения й поглед и порозовелите страни, дългите й, великолепни коси, стигащи чак до тънката й талия, голите й щръкнали гърди със сочни, дебели зърна, краката, които можеха да разплачат всеки мъж - толкова дълги, изящни и гъвкави бяха, но най-вече меките, червеникавозлатисти косъмчета между бедрата, толкова малко, че през тях ясно се виждаха закръглените срамни устни и цепката между тях, кръвта отново започваше яростно да пулсира в пениса му. И понеже този образ бе постоянно в съзнанието му, на практика ерекцията му продължаваше вече пет часа.