Няколко минути по-късно излезе от банята с кожа, лъщяща от ароматния лосион, който бе намерила на плота. Все още не беше решила какво да прави със скъпите дрехи и бижута, които Йън й предлагаше.
„След около час кацаме. Имахме късмет. Условията бяха идеални“, стресна я мъжки глас с електронно звучене. Осъзна, че това е пилотът, който говореше отнякъде в микрофон. Представи си Йън в съседната стая: как чува пилота и за миг вдига очи, изплувал от концентрацията над работата си.
Той очакваше Франческа да носи дрехите, които й е купил. Би се подразнил, ако тя откаже да го направи. А тя не искаше да се бори с него. Не и тази вечер. Освен това сама се бе съгласила на това лудо приключение.
Сама бе продала душата си на дявола, за да изпита докрай въздействието му.
Франческа пропъди мелодраматичните мисли и се приближи до чекмеджето, за да извади бикините от коприна и дантела.
Двайсет минути по-късно излезе от спалнята силно притеснена и убедена, че всеки миг ще падне по нос от високите обувки. Йън я погледна разсеяно, когато се приближи до него, после отново вдигна очи към нея. Изражението му се промени.
- Не знаех... какво да направя с косата си - каза тя глупаво. - Имам няколко пластмасови шноли в чантата си, но не ми изглеждаха...
- Не - изправи се той. Въпреки обувките на токове Франческа все още беше с осем или десет сантиметра по-ниска от него. Той протегна ръка и прокара пръсти през свободно пуснатата й коса. Поне сутринта я беше изправила и все още не беше твърде разрошена дори след съня. Изглеждаше гладка и сияйна на фона на черната рокля, но дори пълен идиот по отношение на модата като нея знаеше, че тоалетът изисква вдигната коса. - Утре ще вземем нещо, но тази вечер можеш да я носиш така. Подобна великолепна корона винаги е на място.
Франческа се усмихна несигурно. Сините му очи пробягаха по гърдите, кръста и корема й и тя се изчерви от смущение. Потръпваше отчасти от ужас, отчасти от вълнение, като гледаше плътно прилепналата плетена тъкан по фигурата си. Несъмнено роклята бе олицетворение на елегантния сексапил - или поне би била върху тялото на друга жена, поправи се тя, тревожно загледана в лицето на Йън.
Доволен ли е? Изражението му бе неразгадаемо.
- Няма да задържа нито едно от тези неща - каза тя тихо. - Твърде скъпи са.
- Казах ти, че мога да ти предложа две неща.
- Да... удоволствие и опит.
- За мен е удоволствие да видя как се разкрива красотата ти. А за теб дрехите са част от опита, Франческа. - Погледът му се спусна надолу и той свали ръката си от косата й, стиснал зъби. - Защо не се насладиш на всичко това? Бог ми е свидетел, че аз ще го направя - каза той дрезгаво, а после се обърна, влезе в спалнята и затвори с рязко щракване вратата след себе си.
Час и половина по-късно в „Пале Роял“ Франческа седеше на уединена маса в историческия ресторант „Льо Гран Вефур“. Беше толкова поразена от разкошните творби, от прекрасните ястия, от очакването за всичко, което щеше да се случи по-късно тази нощ... от нетрепващия поглед на Пън под тежките му клепачи, че едва преглъщаше храната и изобщо не беше в състояние да я оцени подобаващо.
Цялото това преживяване беше едва сдържано прелъстяване.
- Ти не хапна почти нищо - отбеляза Йън, когато сервитьорът дойде да прибере остатъците от ястията.
- Съжалявам - отвърна искрено тя и вътрешно се присви от мисълта колко ли пари и усилия са пропилени за това превъзходно бьоф бургиньон от говежди опашки с картофено пюре и черни трюфели, които щяха да отидат в боклука.
Сервитьорът попита Йън нещо на френски и той му отговори, без да откъсва поглед от нея. Едно бе сигурно: тя също не можеше да свали очи от него още от мига, в който го видя да излиза от спалнята в самолета с модерен вариант на класически смокинг, черна вратовръзка вместо папийонка, снежнобяла риза и кърпичка в джоба. Докато я водеше към масата в скъпия ресторант, всички погледи се обръщаха подире му.
- Нервна ли си? - попита той тихо, след като сервитьорът се отдалечи.
Тя кимна, доловила интуитивно смисъла на въпроса. Очите й се спряха на дългите му пръсти със заоблени краища, обгърнали столчето на чашата с шампанско, и почти потрепери.
- По-добре ли ще се почувстваш, ако ти кажа, че и аз съм нервен?
Тя примигна и го погледна в лицето. Сините му очи приличаха на искрящи полумесеци под сведените клепачи.
- Да - промълви тя и след малко добави: - Наистина ли?
Той замислено кимна.