- Дворецът „Сен Жермен“ принадлежи на рода на дядо ми. Джеймс Ноубъл е патрон на музея. Тази колекция е един от множеството му приноси към обществото - жест към всички, които споделят любовта му към древното изкуство. И аз, и дядо ми сме членове на борда на „Сен Жермен“.
Тя го погледна. Възхитата и благоговението му пред статуята бяха изненада. Приятна изненада. Обикновено беше стоик. Но в Йън Ноубъл се криеха дълбини, които тя дори не можеше да си представи.
- Ти се възхищаваш на тази творба - по-скоро заяви, отколкото попита тя, спомнила си миниатюрата в чикагския му апартамент.
- Ако можех, бих я взел за себе си - призна той. Усмивката му й се стори малко тъжна. - Но човек не може да притежава Афродита, нали? Поне така казват.
Франческа преглътна. Почувства се странно замаяна, застанала до този завладяващ, енигматичен мъж.
- Защо обичаш толкова много точно нея?
Той сведе очи към нея; под лунните лъчи дръзките му черти изглеждаха завладяващи като на самата Афродита.
- Като изключим изкуството и красотата й? Може би заради това, което прави.
Тя вдигна отново поглед към статуята със сключени вежди.
- Къпе се, нали?
Той кимна. Франческа усети погледа му върху лицето си.
- Изпълнява ежедневния си ритуал на чистотата. Всеки ден Афродита се измива и се ражда наново. Красива фантазия, нали?
- Какво имаш предвид? - погледна го тя, запленена от сенките по лицето му и лунните лъчи, отразяващи се в очите му. Той вдигна ръка. Усети топлината на пръстите му по бузата си, но въпреки това потрепери.
- Идеята, че можем да отмием греховете си. Аз само трупам своите, Франческа - каза тихо той.
- Йън... - подзе тя, обзета от състрадание. Защо беше толкова сигурен, че е омърсен?
- Няма значение - прекъсна я той и се обърна с лице към нея.
Сложи ръце на кръста й и я притегли към себе си. Очите й се разшириха. Токовете я повдигаха по-високо от обичайното. Усещаше притискането на тестисите му във венериния си хълм и твърдия, изпъкнал член върху лявото му бедро. Как е възможно да е толкова корав, когато едва се докосват? Нима това е дело на Афродита?
Ръката му обхвана брадичката й и повдигна лицето й към лунната светлина. Сърцето й затуптя първично под гръдната кост. Той я притисна с таз и въздухът излезе от дробовете й, почувствала силната му възбуда. Пръстите му се впиха в хълбока й. Той наведе глава и допря устни в нейните, сякаш искаше да поеме с тях въздишката й.
- Господи, как те желая - пошепна той почти ядно, преди да улови устните й в своите и да ги разтвори с езика си.
Плътното допиране до него беше като скок в огъня. Огромната му сила и вкусът му я погълнаха. Тя залитна леко и той я притисна още по-здраво до себе си. Тялото й се разтапяше до твърдите му, непокорни мускули и коравата мъжка възбуда. Никога не бе преживявала такова наситено мъжко желание. Нима тези адски пламъци са бушували у него през целия ден? През цялата седмица? Тя простена в устата му, докато плътта й се топеше в неговия твърд мъжки плам. Ръцете му се спуснаха към колана на роклята й. Когато след миг завърши грубо целувката, Франческа се замая от вълнение. Той отстъпи назад. Роклята й се разтвори и кожата й засия на лунната светлина. Йън отметна плата настрани, за да се наслади на почти голото тяло под него. Погледът му пробяга по него. Тя притаи дъх, съзряла обожанието в скованите му черти, примесено с пламтяща страст. Ноздрите му леко потрепваха.
- Искам да помниш това цял живот - каза внезапно той.
- Ще го помня - отвърна тя без колебание, макар думите му да я озадачиха. Та кой би могъл да забрави подобно преживяване?
- Седни тук - нареди той, сложил ръце върху ханша й.
Франческа отвори уста да изрази объркването си, но той вече я водеше към мраморния пиедестал на Афродита. Тя седна и усети студения, твърд мрамор под тънката си рокля. Йън разтвори коленете й и коленичи пред нея.
- Йън?
Нима това са треперещите му ръце, които свалят бикините й по бедрата и коленете? Слабините й се свиха в нарастващо очакване.
- Мислех си, че мога да изчакам. Не мога - продума той и тя чу пресипналото съжаление в гласа му. Той я погледна в лицето, докато галеше бедрата и хълбоците й, а тя усети как мраморът се загрява от топлината на тялото й. - Ако не те вкуся сега, мисля, че ще умра. А ако те вкуся, няма да мога да спра. Ще трябва да те изчукам тук и сега.
- О, господи - простена тя, усетила познатата течна жар между бедрата си. Тъмната му глава се спусна към скута й. Ръцете му я разтвориха, за да я погълне. Очите й се разшириха, когато върхът на топлия му език проникна между срамните й устни, триейки и впивайки се в клитора.