- О, господи... по-хубава е, отколкото си представях - простена той почти несвързано, като започна отново да я гали, продължително и настойчиво. - Единственото по-хубаво нещо би било да те имам на голо.
Оргазмът продължаваше да разтърсва тялото й. Тласъците станаха по-категорични, ханшът на Йън се блъскаше в нейния в настойчив ритъм. След миг той спря, проникнал докрай в тялото й, притиснал тестисите си в разтворените й слабини. Тя извика от възбуда.
- Не искам да те боли, но ти ме подлудяваш, Франческа.
- Не ме боли.
- Наистина ли?
Тя поклати глава.
Усети как напрежението в тялото му нараства. Той отново започна да я чука; ханшът му движеше члена като добре смазано, агресивно бутало. Тя сподави вика си, но той пареше в гърлото й. Осъзна, че досега Йън се е сдържал, но в момента я чука истински, и не просто истински, а с поразително умение. Движенията му бяха едновременно фини и сурови, овладени и-диви. Сякаш набиваше удоволствие вътре в нея, галеше я кожа в кожа, докато тя не почувства, че всеки миг ще избухне в пламъци. Започна да повдига таза си в ритъм, а всеки път, когато се чуеше шляпването на кожата в кожа, от гърлото й се откъсваше тих вик.
- Божичко - изпъшка той след миг, а в гласа му се долавяха едновременно страдание и екстаз. Той се помести и се впи в нея с такава сила, че главата й се удари в меката облегалка. Тя замаяно осъзна, че е обкрачил изцяло канапето и краката му са стъпили на пода. Той се надигна и отново тласна силно с оголени зъби.
- Йън, нека да се пусна - примоли се тя, докато той отново и отново проникваше в нея, а тя усети наближаването на нов оргазъм заедно с неговия. Копнееше да го докосне.
- He - отвърна той напрегнато. Отблъсна се с крака и още веднъж се вряза в нея, пъшкайки при допира на телата им. Канапето изскърца, но за щастие, не се разпадна на купчина от трески и кадифе. Главата й се удряше във възглавницата, гърдите й подскачаха при всеки силен тласък на масивното му тяло, обливаше я главозамайваща възбуда. Той пъхна ръка между телата им, разтвори срамните й устни и залюля ханш, за да потърка топките си в тях и леко да завърти наъбналия си член в стените на влагалището й. - Не и докато не свършиш още веднъж, прекрасна моя.
Тя нямаше избор. Напрежението беше непоносимо. Отново разтърсена от блаженство, от гърлото й се откъсна невярващ вик. Той изпъшка от задоволство и започна да я чука по-бързо отпреди, отдавайки се на дивата си ярост, която толкова дълго беше сдържал.
Йън внезапно отдръпна члена си и тя извика с негодувание. Той я беше обкрачил, притиснал колене в канапето и тежко задъхан. Оргазмът й отшумя. Тя го гледаше озадачено на мъждивата светлина на аварийната лампа как трие члена си с ръка.
-Йън?
Той изпъшка едновременно от дълбините на агонията и висините на блаженството и започна да се изпразва. Вътре в нея зейна рана, като го видя как свършва, откъснат от нея. Бавно свали ръцете си, поразена, безпомощна... и силно възбудена от гледката.
След миг той отпусна ръката си и се надвеси отгоре й с напрегнати мускули и задъхан. Преди, когато се беше надигнал над нея, когато бе обладал тялото и душата й, изглеждаше красив, но сега, коленичил, разтреперан от желание, беше нещо повече от това.
Тя протегна ръце към него, плъзна ги под яката му и погали силните мускули на раменете му. Трепетът, който премина през него при допира й, я развълнува.
- Защо...
- Съжалявам. Притесних се... да не забременееш.
- Няма нищо, Йън - прошепна тя, изпълнена със съчувствие към тревогата му от най-малкия риск. Внимателно отметна края на разтворената му риза с една ръка, а с другата нежно го придърпа към себе си. - Ела тук - каза тя, усетила съпротивата му. Той за миг се поколеба, но после се отпусна, притискайки тежкото си, масивно тяло в нейното. Беше като някакво чудо.
- Бях толкова готов за теб. Не съм... не е имало друга от седмици. Нетипично за мен. Чувствах как се натрупва и се уплаших... че кондомът не е достатъчен. Глупаво.
Тя го целуна по рамото и погали широкия му, повдигащ се гръб. Необяснимо чувство изпълни гърдите й при това признание за въздържание.
Дали има нещо общо с нея?
Не. Невъзможно.
Беше малко уплашена от тази сложност на характера му, от решителната му самота. Продължи да го гали, докато той бавно се съвземаше, и вперила очи в загадъчното лице на свидетелката си, безгласно се питаше дали Афродита ще ги благослови, или ще ги прокълне.