В лимузината на път към хотела той изглеждаше потънал в някакъв свой свят, макар че седеше до нея, прегърнал я през рамо, и галеше косата на отпуснатата й върху гърдите му глава. Отначало тя се притесняваше, че той се разкайва за моментната проява на уязвимост в музея, за признанието, което беше направил, но после се отпусна и прие мълчанието му. Гледаше под натежалите си клепачи светлините на Париж, които препускаха покрай прозореца, и живо си припомняше всички подробности от онова, което се бе случило така неочаквано в салона на двореца.
Нима той може да съжалява дори за един миг от това невероятно преживяване?
Хотел „Жорж Пети“ се намираше много близо до „Шанз-Елизе“. Малко е да се нарече „луксозен“, помисли си Франческа, като последва Йън в позлатения асансьор. Когато той й отвори вратата, тя ахна, озовала се в пълна с антики дневна, декорирана е пищни драперии, мраморна камина и оригинални творби от седемнайсети и осемнайсети век.
- Оттук - каза той и я заведе в спалня, достойна за кралска особа.
- Прекрасно е - промълви тя, като докосна тежката Дамаска и копринените завивки на леглото и обходи е поглед обзаведената с вкус стая.
Йън си свали сакото и го остави на закачалката, без да откъсва очи от нея.
- Хотелът е близо до мястото на срещата ми утре. Трябва да стана рано. Когато се събудиш, сигурно вече ще съм излязъл. Трябва да видиш гледката от терасата на сутринта. Мисля, че ще ти хареса. Ще ти поръчам закуска, може да хапнеш там, ако искаш. Изглеждаш много уморена.
Тя примигна от смяната на темата.
- Май наистина съм. Беше дълъг ден. Не мога да повярвам, че сутринта бях в „Хай Джинкс“, а сега... Изглежда някак нереално.
Истината бе, че тя се чувстваше друг човек; не онзи, който бе отворил вратата на Йън тази сутрин... не дори и този, който влезе в музея „Сен Жермен“ по-рано тази вечер. Мощното любене на Йън я бе променило.
Тя го погледна неспокойно, не беше сигурна какво иска от нея сега.
- Защо не се приготвиш за сън - измърмори той, като посочи вратата на банята. - Джейкъб пренесе багажа ни, докато вечеряхме. Чантата ти е там.
- Искаш ли да влезеш пръв?
Той поклати глава и започна да сваля ръкавелите си.
- Ще използвам банята на другата стая.
- Има и друга стая?
Йън кимна.
- Обикновено Джейкъб спи там.
- Но не и днес?
Той вдигна очи.
- Не. Не и днес. Исках те само за себе си.
Пулсът й отново се качи в гърлото. Тя се обърна и влезе в банята. Думите му продължаваха да отекват в съзнанието й, докато сваляше внимателно роклята, сутиена и перлите.
Погледна се в огледалото и видя това, което бе забелязал Йън преди малко. Лицето й беше бледо над зачервените от страстта устни. Очите й изглеждаха необичайно големи, с тъмните кръгове под тях. Искаше да си вземе душ, но изведнъж се почувства твърде изтощена. Изплакна се на мивката и си изми зъбите. С нарастващ ужас се загледа в сака върху тапицираната в златисто табуретка. Изобщо не беше на мястото си.
Както впрочем и тя самата.
След такава вечер й се струваше нелепо да облече клина и тениската на „Чикаго Къбс“, които си бе взела вместо пижама. Сложи овлажнител на косата си и я среса, след което излезе от банята. Спря се, като видя профила на Йън, който стоеше до пищния диван и пишеше по клавиатурата на мобилния си телефон. Жадният й поглед го изпиваше с благоговение. Той беше само по долнище на пижама, смъкнато ниско на тесния му ханш. Беше поразена от стройния му торс, преминаващ от тънкия кръст към широк и силен гръден кош, гръб и рамене. По тялото му нямаше и грам тлъстина. Беше толкова дисциплиниран; можеше само да предполага как изглежда тренировъчният му режим. Беше се измил и късата му, тъмна коса беше влажна на тила и слепоочията.
Никога не бе виждала толкова красив мъж. И беше сигурна, че друг път няма да види.
Йън се обърна и тя пристъпи, смутена от прогарящия му като лазер поглед. Той рязко отмести очи и се върна към работата си.
- Защо не си легнеш? - попита я, докато пишеше съобщение.
Франческа премести декоративните възглавнички и отметна прекалено луксозната завивка.
- Съблечи се - нареди той от другия край на стаята, когато тя понечи да си легне. Тя се спря и го погледна. Очите му бяха все така вперени в дисплея. Започна да се съблича, като дишаше на пресекулки. Защо не я гледа, както в самолета, където блестящите му сини очи следяха всяко нейно движение, докато се събличаше?
Тя се пъхна в леглото и се зави с чаршафа и одеялото. Йън продължаваше да стои в другия край на стаята и само пръстите му се движеха. Клепките й натежаха; леглото беше меко и топло. Тя се унесе.