Йън вдигна поглед и не можа да повярва на очите си. Франческа беше обърнала глава на възглавницата си. Страните й бяха порозовели, устните й бяха силно зачервени. Той изхвърли кърпичките и се надвеси отгоре й.
- Това възбуди ли те? - попита той, като я целуна нежно по устните. - Това, че ми позволи да използвам тялото ти за собствено удоволствие?
-Да - промълви тя в устните му.
- Само затова и ти ще получиш наслада, прекрасна моя.
Пръстите му се плъзнаха между стиснатите й бедра и напипаха чувствена влага. Тя изпъшка и извърна глава, притиснала буза във възглавницата. Той с усмивка вкара пръста си между срамните й устни и подразни клитора й.
- Искам да мога да свършвам в теб, Франческа. Навсякъде - промърмори той в ухото й. - Ще ти хареса ли?
- О, да.
- Тогава трябва да започнеш да пиеш противозачатъчни.
- Да - простена тя, докато ръката му я търкаше нежно... силно.
Убедително.
Той внимателно я наблюдаваше, очарован от трепкането на клепачите и нарастващата руменина на лицето й. Разтворените й устни го зовяха.
- По-късно ще те вържа. И ще те науча как да ми доставяш още по-голямо удоволствие от сега. Ще ти хареса ли?
- Да - отвърна тя. Трептящите й устни го убиваха. Той впи своите в тях, триейки още по-силно клитора й. Тазът й подскачаше нагоре и с енергични движения на цялата си ръка той й даваше всичко, от което тя се нуждаеше. - Аз искам да ти доставя удоволствие, Йън.
- Ти го правиш - изръмжа той, като грубо целуваше сочната й уста. Много грубо. - И ще го правиш.
Тя извика и се разтресе. Той внимателно я преведе през оргазма й, усещаше как в тялото му се надига възбуда и очакване при мисълта как по-късно ще се върне при нея и ще я намери готова да се подчини на желанието му... и на своето.
Целуваше я по шията, докато се успокои, вкусвайки сладостта на кожата й. Тихите й стонове вибрираха в устните му.
- В Париж законите за контрола над раждаемостта са малко по-снизходителни. Познавам фармацевт, който може да ни даде достатъчно за няколко месеца. Можеш да започнеш веднага.
Тя се вдърви и той спря да я целува.
- И няма да се наложи да ходя на лекар?
- По-късно, когато се върнем в Щатите. Но колкото по-скоро започнеш, толкова по-добре. Мога да изпратя Джейкъб да ги вземе още днес. Вече говорих с фармацевта. Нали нямаш рискови фактори? Високо кръвно, случаи на инсулт?
- Не, напълно здрава съм. Миналия месец се преглеждах. - Легнала на една страна, тя вирна брадичка и го погледна с тъмните си меки очи. - Разбира се, че ще ги пия. Знам колко важно е това за теб, Йън.
- Благодаря ти - каза той и я целуна по устата. Не можеше да пропъди мисълта, че тя всъщност и наполовина не знае колко е важно.
Щом Йън стана, за да се приготви за срещата си, Франческа се сгуши в леглото, мързелива и доволна след целувките и оргазма. Задряма, а малко по-късно сънено отвори очи и видя как Йън я наблюдава, застанал край леглото. Изглеждаше великолепно с тъмния си костюм, колосаната бяла риза и светлосинята вратовръзка. Острата миризма на афтършейва му погъделичка носа й.
- Искаш ли да ти поръчам закуска? - попита той с приглушен, дълбок глас, който я докосна като ласка в потъналата в разкош и тишина стая. - Може да хапнеш на терасата. Денят е чудесен.
- Аз ще си поръчам, не се притеснявай - отвърна тя с пресипнал сънен глас.
Той само кимна и направи крачка назад, като че ли се канеше да излезе. После се поколеба, наведе се рязко и я целуна силно по устата.
Нямаше съмнение. Целувките на Йън просто бяха... по-чувствени от всички останали. Не че имаше много опит, но все пак. Как е възможно една бърза целувка да извика спомена за усещането от устата му върху другите й устни - боготворяща. .. настойчива?
Загледа се след него, докато излизаше - висок и властен в тъмния си костюм, - със странна смесица от радост и съжаление. После стана, взе си душ и си изми косата. Седна да я изсуши на слънчевата тераса с красив изглед към цял Париж и прочутия фонтан „Трите грации“ в стил ар деко. Поръча си закуска в стаята и я изяде навън, точно както беше предложил Йън. Цялото това преживяване в лоното на лукса изглеждаше невероятно.
След това се обади на Дейви. Опита се да убеди приятеля си, че е жива, здрава и щастлива в Париж с Йън. Дейви не звучеше особено въодушевен от малката й авантюра. Загрижеността му я накара д^ се замисли за нещата, които лесно изтикваше от ума си, когато Йън беше до нея, любеше я и я караше да забрави всичко, освен копнежа си по него.
Спомни си как Йън й бе платил предварително цялата сума за картината с ясното съзнание, че тя няма да откаже да я довърши. Как бе затворил бара и й бе казал, че иска да я притежава сексуално, за да я избие от главата си.