Как я бе убедил да започне да взима противозачатъчни още същия ден.
Момент... кога бе взела трезво решение по този важен въпрос за собственото си тяло? То просто се бе случило някак си, докато Йън я целуваше, увещаваше и я караше да крещи от удоволствие.
Коремът й се сви на топка.
Не. Не е така.
Или е?
За щастие, разстоянието й даде оправдание да приключи бързо разговора с Дейви. Към края вече се притесняваше, че приятелят й ще долови тревогата в гласа й.
Тя извади спортния си екип, но се сети, че Йън не й е дал ключ за апартамента. Обади се на рецепцията и с облекчение установи, че служителката говори английски. Жената я успокои, че името й е записано като гост и срещу документ за самоличност може да получи карта ключ.
Преоблече се и излезе. Тича с километри по тесните странични улички, а после и по претъпкания с туристи и пазаруващи „Шан-з-Елизе“, покрай Триумфалната арка. Когато се върна в хотела, беше изхвърлила голяма част от тревогите и притесненията си на паважа. Тичането винаги я успокояваше.
Разбира се, че Йън не я е манипулирал за противозачатъчните. И тя, не по-малко от него, искаше да се предпази от забременяване. Защо й бе хрумнало друго?
Чувстваше се весела и спокойна до момента, в който отвори вратата на апартамента и видя Йън, който крачеше напрегнато напред-назад пред мраморната камина, а енергията, която излъчваше, напомняше за пленен тигър. Притиснал телефона до ухото си, спря и я погледна.
- Няма значение - каза той със стиснати устни. - Тя току-що влезе.
После затвори телефона и го остави на полицата над камината.
- Къде беше?
Франческа усети как гърбът й се сковава от обвинителния му тон. Той тръгна към нея с пламъци в очите.
- Излязох да потичам - отвърна тя, поглеждайки към шортите, тениската и маратонките, сякаш казваше: „Не е ли очевидно?“.
- Притесних се. Дори не си оставила бележка.
- Не очаквах да се прибереш преди мен! - възкликна тя, слисана от едва сдържания му гняв. - Какво ти става?
Мускулите на лицето му се стегнаха.
- Аз те доведох в Париж. Аз отговарям за теб. Бих предпочел да не бягаш така.
Той се обърна и се отдалечи от нея.
- Не, аз отговарям за себе си. Вече двайсет и три години се справям доста добре с тази задача - подразни се тя.
- Тук си с мен.
- Йън, това е нелепо! - извика тя. Не можеше да повярва, че той се държи толкова ирационално. Какво се крие зад гнева му? Нима е толкова властен, толкова взискателен в намеренията си, че не допуска никакви спонтанни решения, дори толкова несъществени като един сутрешен джогинг? - Не можеш да ми се ядосваш, задето съм отишла да потичам.
Едно мускулче на лицето му потрепна. Зад искрата на ярост в очите му тя зърна сянката на безпомощна загриженост. Божичко, той наистина се притесняваше за нея. Но защо? Въпреки раздразнението сърцето й се изпълни с чувство. Той се приближи към нея. Тя едва се сдържа да не отстъпи назад; толкова вбесен изглеждаше.
- Ядосан съм, защото си излязла, без да оставиш никакво съобщение. Ако беше повдигнала въпроса предварително, може би щеше да бъде различно, макар че вероятно пак щях да ти кажа, че предпочитам да не скиташ сама в непознат град. Това не е Чикаго. Дори не говориш езика.
- Живяла съм няколко месеца в Париж!
- Не обичам, когато човек, за когото отговарям, изведнъж изчезва - процеди той през зъби.
Погледът му се спусна надолу и тя изведнъж се смути от дрехите си - спортен сутиен, тясна тениска, шорти. Зърната й се стегнаха, когато очите му се спряха на гърдите й.
- Отиди да се изкъпеш - каза той, като се обърна и се приближи до камината.
- Защо?
Той сложи ръка върху полицата и я погледна.
- Защото имаш много да учиш, Франческа.
Тя преглътна.
- Ще ме... накажеш ли?
- Когато се прибрах и намерих апартамента празен, много се разтревожих. Мислех, че ще ме чакаш тук. Затова отговорът е „да“. Ще те накажа, а после ще те чукам само за собствено удоволствие. Ако след това още не си научила урока си, може би отново ще те накажа. Колкото е нужно, за да разбереш, че не обичам да се държиш импулсивно.
Зърната й още повече се втвърдиха под стегнатия спортен сутиен и въпреки че вътрешно пламна от гняв, слабините й се изпълниха с топлина.
- Можеш да ме накажеш, ако искаш, но няма да позволя да го направиш, защото съм излязла да тичам. Това просто е глупаво.
- Мисли си каквото си искаш. Но ще отидеш да се изкъпеш и ще облечеш халат. Нищо друго. Чакай ме в спалнята.
После се обърна и взе телефона си. Набра номер и поздрави някого на френски, след което направи няколко запитвания. Вече не се занимаваше с нея.