Тя се поколеба. Изгаряше от желание да му каже да върви на майната си с шибания си душ и шибания си халат, и проклетия си стремеж да доминира.
Друга част от нея обаче се чувстваше зле, задето неволно е предизвикала тази сянка на страх в очите му.
А трета част беше възбудена от думите му. Постоянно мислеше за онзи път, когато я бе напляскал, и съжаляваше, че тогава всичко свърши така неестествено.
Тя искаше да види кулминацията, до която Пън ще доведе това възбуждащо преживяване. Искаше да му достави удоволствие.
Но на каква цена, питаше се тя, докато вървеше към спалнята, примирена, че ще се подчини.
Защо трябва да бъде толкова неразгадаем?
Защо трябва да я прави така преклонена... дори пред самата себе си?
Осма глава
След душа тя седна напрегнато на дивана с плюшена тапицерия в спалнята. Гневът й все повече се засилваше. Как смее да я кара да чака? Не е ли типично в негов стил да си играе така с нервите й?
Играеше си, и то как. Тя изпитваше непреодолимо желание да изтича в банята и да заключи вратата, но и да търка срамните си устни във възглавничката на дивана. Чакането я вбесяваше, но по някаква проклета, непонятна причина също така я възбуждаше... очакването... вълнението, примесено с немалка тревожност какво е намислил да прави с нея.
Тя подскочи, когато вратата рязко се отвори и в стаята влезе Йън. Той я погледна бегло и се приближи до закачалката, за да окачи сакото си. После отвори вратите на лакиран старовремски гардероб от черешово дърво и се наведе, сякаш търсеше нещо. Тя се напрягаше да види какво, но вратата на гардероба й пречеше. Когато той понечи да се изправи, тя се обърна; не искаше да се издаде, че следи всяко негово движение.
Остана шокирана, когато го видя да приближава до дивана и да оставя черна палка на масичката. Гледаше с разширени очи гъвкавата кожена длоскост с размери пет на десет сантиметра в края на дългата, тънка пръчка и сърцето й биеше лудо.
- Не се страхувай - каза той меко.
Тя го погледна.
- Изглежда болезнено.
- Вече съм те наказвал. Болеше ли?
- Малко - призна тя и погледът й се плъзна по ръката му, в която държеше чифт белезници от мека черна кожа.
О, не.
- Е, ако поне малко не боли, няма да е наказание, нали? - Тя вдигна очи към красивото му лице, омагьосана от тихия му глас... завладяна. - Стани и свали халата.
Тя се изправи, без да откъсва поглед от него, някак си черпейки кураж от неизказаното послание в очите му. Пусна халата върху възглавницата. Той я гледаше с разтворени ноздри. Тя потрепери.
- Искаш ли да запаля огън? - предложи той.
- Не - отвърна тя, изненадана от любезния въпрос, придружаващ намерението да я накаже, и се приближи до камината.
- Застани с гръб към мен - нареди той, когато Франческа понечи да се обърне към него.
Тя копнееше да извърне глава и да види какво прави зад гърба й, но с усилие сдържа нарастващата си тревожност и вълнение. Дали защото отново не иска да му покаже любопитството си, или защото някак си усеща, че няма да му е приятно да наднича през рамо?
Стресна се, когато Пън уви ръце около едната й китка.
- Спокойно, прекрасна моя - промърмори той. - Знаеш, че никога няма да те нараня наистина. Трябва да ми се довериш.
Тя не каза нищо, но мислите й препускаха, докато той закопчаваше едната хватка на белезниците на дясната й китка.
- Сега можеш да ме погледнеш.
Тя се обърна; зърната й се втвърдиха, като го видя толкова близо до себе си. Той сигурно също го бе забелязал. Тя не можеше да прикрие възбудата си, докато той закопчаваше и другата й китка, навел глава на сантиметри от изтръпналите й щръкнали зърна. Ръцете й, събрани пред венериния хълм, още повече повдигаха гърдите й. Йън направи крачка назад. Зърната й съвсем се стегнаха, когато почувства погледа му върху тях.
- Сега вдигни ръце и сложи китките си зад тила - каза той, като я наблюдаваше, докато тя се подчиняваше на нареждането му. - Изнеси лактите назад и извий малко гърба си. Искам мускулите ти да бъдат опънати. - Тя изпълни указанието, като изпъна гърди напред и изтегли лактите си назад. Йън я гледаше с леко оголени зъби. В тази поза Франческа се чувстваше неимоверно гола и уязвима. Той се обърна настрани. - Това ще засили усещането - обясни той и отиде при масичката.
- На болка? - попита тя с глас, разтреперан от мощната смесица от тревожност и очакване. Дали той се кани да вземе страховитата палка?
Ето че отново се приближи до нея, но палката не се виждаше. Сърцето й заби лудо в оголения гръден кош, като зърна познатото бяло бурканче. Той го отвори и потопи големия си показалец в крема.