Вълната отшумяваше; сега Йън я насочваше с ръце да направи няколко крачки напред.
- Наведи се и подпри ръце на седалката на стола - нареди той строго зад гърба й.
Тя замаяно се наведе над широката плюшена възглавница на стола в стил Луи XV. Усети как Йън се движи зад нея, панталоните му, докосващи задника й, върха на члена му. Макар да бе задоволена, прониза я нова възбуда, примесена с удивление.
Беше подозирал, че тя ще го убие, но не и с такава точност... с такава жестокост. Той яростно затърси кондом, а когато го намери, трескаво го надяна.
„Ще ми бъде приятно да ме напляскаш... между бедрата.“
Едва не му докара инфаркт с тези думи. Той се опитваше да я накара да го моли да пляска великолепните й зърна, което явно й харесваше, колкото и на него.
После тя отвори розовите си устни и каза това. А той беше заявил, че я наказва заради греха на импулсивността. Кого си мислеше, че заблуждава?
Той я улови с една ръка за хълбока, а с другата хвана члена си.
- Сега ще те чукам. Силно - каза той, загледан във възбуждащия контраст между зачервеното й дупе, светлия гръб и белите бедра - Няма да чакам да свършиш, прекрасна моя. Ти ми причини това, така че трябва да си понесеш последиците.
Разтвори с една ръка дупето и вагината й и притисна главичката на пениса си в тясната й цепка. Усети как я разтяга. Топлината й проникваше през кондома. Той я стисна за ханша и направи силен тласък, докато топките му опряха в тялото й, но тя все пак залитна напред. Ръцете й не намериха веднага опора. Той изчака, докато успее да се хване за дървената рамка на стола с разкривена от сдържането уста.
После започна да я чука, като вадеше члена си до главичката и после отново го вкарваше, докато кожите на телата им не се притиснеха и от гърлото й не се откъснеше сподавен вик. Светът му се смали до гледката на голата й подчинена красота, острото, почти непоносимо триене на тесния горещ канал, който го мамеше, изцеждаше... убиваше.
През маранята на бясната си страст той забеляза, че от силните му тласъци в мекото й топло тяло столът подкача и се плъзга по персийския килим. Франческа не беше виновна, вината беше само негова, но въпреки това изрева като животно, на което е било отнето нещо жизненоважно.
- Стой така - процеди той, като повдигна и стисна по-здраво ханша й, за да приближи слабините й до буйния си член, като удряше силно дупето й в таза и бедрата си. Беше стигнал твърде далеч, за да мисли дали наплясканият й задник не пари от болка.
Божичко, колко е хубаво.
Той я притисна яростно към себе си, а членът му подскочи дълбоко в тялото й.
В разгара на оргазма от гърлото му се изтръгна рев на избавление.
Франческа лежеше, опряла пареща буза на меката тапицерия на стола, разтворила устни, удивена от усещанията в тялото си. От цялата тази мощ, която влиташе и избухваше в нея. Мислеше си, че цял живот ще помни първия път, когато почувства как Йън се отдава на удоволствието, заровен дълбоко в тялото й.
Пъшкането му сякаш раздираше гърлото. А когато рязко се отдръпна, като че ли откъсна нещо жизненоважно от нея.
- Франческа - каза той в същия миг, в който я изправи на крака с гръб към себе си и я обърна към дивана. Двамата направиха няколко крачки към него, по-скоро залитайки, без да се отделят един от друг. Йън се строполи върху възглавниците, като я повлече със себе си. Легнал на левия си хълбок, той притискаше гърба й към вратовръзката и копчетата на официалната си риза. Тя усещаше топлия му, лепкав, все още твърд член в долната част на гръбнака си.
Около минута двамата дишаха тежко и пъшкаха. Франческа беше омагьосана от топлия му дъх, който галеше шията и рамото й.
- Йън? - обади се тя, когато дишането му стана по-равномерно и той започна лениво да я гали по кръста и хълбока.
- Да - отвърна той с нисък, дрезгав глас.
- Наистина ли си ми ядосан?
- Не. Вече не.
- Но преди беше?
- Да.
Франческа се обърна. На лицето му беше изписано смирено изражение, докато движеше ръка по голото й тяло.
- Не разбирам. Защо?
Ръката му се спря и той сви устни.
- Моля те, кажи ми - прошепна тя.
- Когато бях дете, майка ми понякога бягаше.
- Бягаше? - бавно повтори тя. - Защо? Къде отиваше?
Той сви рамене.
- Бог знае. Намирах я на различни места - да скита по междуселски пътища, да се опитва да храни уплашено кученце с листа, да се къпе гола в леденостудена река...
Франческа потрепери от ужас, взряна в безстрастното му лице.