- Имала е психични проблеми ли? - попита тя, спомнила си разказа на мисис Хансън.
- Шизофрения - отвърна той, като вдигна ръка от хълбока й и приглади назад късите кичури на челото си. - Дезорганизирана. Макар че имаше и пристъпи на параноя.
- През цялото ли време... беше така? - попита Франческа със свито гърло.
Сините му очи пробягаха по лицето й. Тя бързо прикри загрижеността си, защото усети, че той ще я възприеме като съжаление.
- Не. Не постоянно. Понякога беше най-милата, добра и любеща майка на света.
- Йън - каза тя тихо, когато той се надигна да стане. Усети, че се отдръпва от нея, и се упрекна, че сама го е предизвикала.
- Всичко е наред отвърна той, като спусна дългите си крака на пода, обърнат с профил към нея. - Може би така по-добре ще разбереш защо наистина ми се иска да не изчезваш така.
- Непременно в бъдеще ще ти оставям бележка или ще се обаждам, но трябва сама да взимам решения. - Франческа се взря неспокойно в него. Не можеше да му обещае, че вечно ще бъде наблизо, само и само да не го тревожи.
Йън рязко се обърна към нея и тя усети раздразнението му. Дали се кани да й каже, че или ще прави каквото той иска, или уговорката им отпада?
- Предпочитам, ако възникне подобна ситуация, да си стоиш на мястото.
- Знам. Чух те - каза тя тихо. После седна и допря устни в твърдата му челюст. - И ще го имам предвид, преди да взема решение.
Той затвори за миг очи, сякаш се опитваше да събере мислите си. Нима тя никога няма да престане да го вбесява?
- Защо не се измиеш и да излезем за малко? - предложи той сковано, като се изправи и се запъти към вратата, вероятно за да отиде в другата баня и също да се измие.
Изпълни я облекчение, като осъзна, че няма още на мига да я натовари на самолета за Чикаго, задето не е направила точно каквото той иска и точно когато го иска. Трябваше да признае, че това е една малка победа.
- И няма повече да се опитваш да ме научиш... да ме убедиш, че ще стане или по твоя начин, или по трудния? - попита тя, неспособна да скрие усмивката от ъгълчетата на устните си.
Той я погледна през рамо. Тя видя искра в сините му очи, напомняща мълния - като буря, надигаща се в далечината. Усмивката й угасна.
Кога най-после ще се научи да държи устата си затворена?
- Денят още не е свършил, Франческа - каза той с нисък заплашителен глас, след което се обърна и излезе от стаята.
Пета част
Защото аз казвам
Девета глава
След като се изми и облече, Франческа отиде в дневната и завари Йън, седнал на бюрото пред отворения лаптоп с телефон на ухото.
- Внимателно го проучих. Опитът му се свежда до спекулативни сделки и сенчести интернет компании. Няма грам финансова дисциплина - чу го да казва. Той вдигна очи и я видя. Продължи да говори, без да сваля поглед от нея. - Казах ти, че можеш да наемеш когото си поискаш, от списък с приемливи кандидати за изпълнителни директори, Деклан. Все още не си ми представил такъв списък и докато не го направиш, няма да започнеш да назначаваш, особено клоуни като този. - Последва пауза. - Това може да важи за всички други компании на света, но не за моята.
Гласът му звучеше като сух лед. После набързо приключи разговора и затвори.
- Извинявай за това - обърна се към нея, като стана и си свали очилата. - Опитвам се да набера персонал за нова компания.
Каква е тя? - поинтересува се Франческа. Той почти никога не говореше с нея за работата си.
- За игри в социална мрежа - идея, която изпробвам в Европа.
- И ти е трудно да намериш ръководни кадри?
Той въздъхна. Изглеждаше царствено небрежно - ново определение, което измисли на момента, за да опише външния вид на Йън, когато не е облечен в обичайния си костюм. Носеше кобалтовосин тънък пуловер с шпиц деколте върху бяла риза и черни панталони, които стояха много секси на тесния му ханш и дългите крака.
- Да, и други неща - призна той, докато пишеше нещо на клавиатурата на компютъра си. - Но почти винаги е така. За съжаление, бизнесът ми е ориентиран към младите хора, а това привлича разюздани мениджъри, които обичат да харчат пари просто защото ги има.
- Но ти си либерален по отношение на идеите за продукти и маркетинг и строг консерватор във финансите?
Той вдигна очи от лаптопа, затвори го и се приближи към нея.
- Разбираш ли от бизнес?
- Абсолютно нищо. Аз съм същинско финансово бедствие. Просто гадаех за стила ти в бизнеса, като съдя по това, което знам за характера ти.
Той се спря на няколко крачки от нея и повдигна леко вежди в развеселено очакване.
- Характер?
- Нали се сещаш... Стремежа ти да контролираш всичко.