Той се усмихна и вдигна ръка да докосне бузата й, сякаш проследявайки пътя на топлината.
- Не се боя да харча пари много пари, просто искам да знам, че има основателна причина да го правя. Много си хубава - внезапно смени темата той.
- Благодаря - промърмори тя и смутено погледна семплата бяла памучна риза, пъхната в джинсите с ниска талия с любимия й колан. Косата й беше пусната отзад, но отпред беше прибрана с фиба, за да се открие лицето й. - Аз... не съм си взела много дрехи. Не знаех какво искаш да правим днес следобед.
- А, като стана дума за това...
Йън свали ръка от лицето й и си погледна часовника. Като по знак на вратата се почука. Той прекоси стаята и отвори. В апартамента влезе привлекателна четиресетгодишна жена с шоколадовокафява рокля и зашеметяващи обувки на висок ток от кожа на гущер. Франческа озадачено проследи как двамата с Йън си разменят поздрави на френски, а после той посочи към нея.
- Франческа, това е Маргарит. Тя ми помага с покупките. Говори френски и италиански, но не и английски.
Франческа също поздрави жената с бедния си речников запас на френски и погледна въпросително към Йън. Междувременно Маргарит извади от луксозната си чанта навит шивашки метър и някакво дървено изобретение може би с подобно предназначение, след което се приближи към Франческа.
- Йън? Какво става? - попита тя със сключени вежди, когато Маргарит остави дървеното приспособление и чантата си и с рязко движение разгъна метър. Очите на Франческа се разшириха от изумление, когато асистентката обви метъра около ханша й, а после бързо го вдигна на талията й.
- Лин Сун притежава безпогрешна способност да преценява размерите на хората за готово облекло и има набито око дори за номера на обувките. Тя поръча дрехите ти за снощи и явно не е изневерила на високите си критерии. Реших обаче, че е добре да ти вземем точни мерки за дрехи по поръчка - обясни небрежно Йън от другия край на стаята.
Франческа вдигна втрещено поглед, когато Маргарит делово уви метъра около гърдите й. Йън прибираше някакви папки в куфарчето си, но като видя изражението й, спря.
- Йън, кажи й да престане - промърмори тя под нос, сякаш приглушеният тон намаляваше риска Маргарит да се засегне, забравила, че тя въобще не говори английски.
- Защо? Искам да бъда сигурен, че новият ти гардероб ще ти бъде по мярка.
В това време Маргарит взе дървеното изобретение, което се оказа инструмент за измерване на стъпалото. Франческа заобиколи усмихнатата жена и с напрегнато изражение се приближи към Йън.
- Престани. Не искам никакви нови дрехи - изсъска тя, като хвърли смутен поглед към обърканата Маргарит.
- Може би искам да ме придружаваш на събития, които изискват по-официално облекло - отвърна той и енергично затвори куфарчето си,
- Съжалявам. Вероятно няма да мога, щом не намираш външността ми за приемлива.
Той я погледна пронизващо. Ноздрите му леко потрепнаха, когато най-после си даде сметка за гнева й.
Маргарит попита нещо на френски. Погледът на Йън беше като оловен, но Франческа решително устоя. Той мина покрай нея и каза нещо набързо на французойката. Тя кимна с разбиране, усмихна му се сърдечно, грабна чантата си и си тръгна.
- Би ли ми казала за какво беше всичко това? - попита той, след като затвори вратата. Гласът му беше хладен, но очите му блестяха от ярост.
- Съжалявам. Много щедро предложение от твоя страна. Но аз знам какви дрехи най-вероятно ще поискаш Маргарит да купи или да поръча за шиене. Аз съм студентка, Йън, не мога да си позволя такива неща.
- Знам. Аз ще ти ги купя.
- Казах ти, че не се продавам.
- А аз ти казах, че този вид неща са опитът, който мога да ти предложа.
- Е, аз не се интересувам от „този вид неща“.
- Ясно заявих, че всичко ще се случва според моите условия, Франческа, и ти се съгласи. Приемам твърдоглавието ти в малки дози, но този път стигна твърде далеч.
Той тръгна към нея, видимо вбесен от съпротивата й.
- Не. Ти стигаш твърде далеч. Почти през целия ми живот разни авторитети са ми обяснявали, че не изглеждам както трябва, и искат да се променя. Наистина ли ме мислиш за толкова глупава, че да ти позволя и ти да правиш същото? Аз съм такава, каквато съм. Ако не ме искаш такава до себе си, съжалявам - каза тя с потреперващ глас.
Той се спря. Искаше й се да не я гледа с този лазерен поглед, който като че ли виждаше твърде много. Неочаквано очите й се напълниха със сълзи. По някаква причина я заболя, че той би предпочел да бъде различна. Знаеше, че е ирационално - той не искаше да промени нея, само дрехите й - но тя просто не можеше да спре напиращите емоции. Двамата стояха мълчаливо един срещу друг, докато тя се опитваше да се овладее.