- Няма значение - каза той след миг, докато тя гледаше с празен поглед към окъпаната в слънце тераса, скръстила ръце върху гърдите си. - Можем да го обсъдим по-късно. Не искам да споря с теб в момента. Денят е прекрасен. Бих искал да му се насладя заедно с теб.
Тя го погледна обнадеждено. Нима наистина ще й прости, че отказа щедрото му предложение? Ръцете й се отпуснаха.
- Какво... какво планираше да правим?
Той скъси разстоянието помежду им.
- Малко пазаруване и късен обяд, но след като чух мнението ти по въпроса, смятам, че трябва да променим програмата.
Тя овладя гримасата си. Знаеше, че Йън не обича да променя плановете си.
- Какво ще кажеш вместо това да направим бърза обиколка на Музея на модерното изкуство и късен обяд?
Тя се взря внимателно в безизразното му лице, но не откри нито един знак за истинското му настроение.
- Да. Би било чудесно.
Той кимна и протегна ръка към вратата. Тя мина покрай него, но се стресна, когато внезапно я повика по име - сякаш се бе колебал дали да каже нещо и сега то изскачаше от устата му. Погледна назад.
- Искам да знаеш, че далеч не бих критикувал външността ти. Независимо дали си цялата в перли или е тениска на бейзболен отбор, за мен ти си изключително привлекателна. Може би не си забелязала?
Тя отвори уста от изумление.
- Аз... забелязала съм. Наистина. Исках само да кажа...
- Знам какво искаше да кажеш. Но ти си невероятно красива жена. Бих искал да разполагаш с красотата си както трябва, Франческа.
- Струва ми се, че по-скоро ти искаш да разполагаш с нея... доколкото ти е приятно - не се сдържа тя.
- Не - остро възрази той. После бавно си пое въздух, сякаш съжаляваше за избухването си. - Признавам, че вероятно имаш основание да мислиш така, като се има предвид това, което знаеш за мен... дори предвид това, което аз знам за себе си. Но наистина бих искал да се видиш по-ясно... да осъзнаеш силата си.
Тя само го гледаше с полуотворена уста, объркана от посланието в очите му.
Все още бе озадачена, когато той я хвана за ръка и я изведе от апартамента.
Франческа трябваше постоянно да си напомня, че с Йън имат чисто сексуални отношения, защото всъщност не би могла и да си представи по-романтичен ден в живота си. По нейна молба оставиха Джейкъб и тръгнаха пеша по улиците на Париж. Тя преливаше от вълнение и еуфория от усещането за ръката си, стисната в тази на Йън, и често го поглеждаше, за да се увери, че наистина се разхожда в един от най-романтичните градове на света ръка за ръка с най-привлекателния и покоряващ мъж, когото някога е виждала.
- Умирам от глад - каза тя откровено след кратката и приятна обиколка в Музея на модерното изкуство, където за пореден път се удиви от познанията му за изкуството и вродения му вкус. Той беше идеалният партньор - съобразяваше се с желанията й и това, което тя искаше да види, интересуваше се какво има да каже и разкриваше повече от всякога блестящото си остроумие и чувството за хумор. - Може ли да хапнем тук? - попита тя, като посочи малко бистро с масички на тротоара на улица „Гьоте“.
- Лин ни е запазила маса в „Льо Сенк“ - отвърна Йън. Имаше предвид свръхскъпия ресторант в хотела.
- Лин Сун - каза замислено Франческа, загледана в една двойка на близката маса. Жената безгрижно си играеше с пръсти с храната и се смееше на нещо, което приятелят й говореше. - Много я бива да организира, а?
- Най-добрата е. Затова съм я наел - отговори той хладно и я погледна косо.
Миг по-късно тя се стъписа от изненада, защото той се спря пред входа на бистрото и с усмивка й направи знак да влезе.
- Наистина ли? - не можа да повярва тя.
- Разбира се. Дори аз мога да бъда спонтанен от време на време. Е, макар и в доста малки мащаби - добави той развеселено.
- Тези чудеса край нямат - подразни го тя и за негово учудване се надигна на пръсти, за да го целуне по устата.
Седнаха на една от масите отвън.
- Би ли желала нещо за пиене освен газирана вода? - попита любезно той, когато сервитьорът се приближи до тях.
Тя поклати глава.
- Не, благодаря, само това.
Йън поръча и двамата останаха сами. Тя му се усмихваше щастливо, възхитена от блестящо синия цвят на очите му дори под сянката на тентата.
- Веднъж спомена, че си се развила и си станала независима едва в колежа. Как се случи така, че през цялото това време не си имала сериозна връзка с мъж?
Тя избегна погледа му. Нямаше желание да обсъжда опита си в интимните срещи - по-точно липсата на такъв - с изискан мъж като Йън.
- Просто с никого не си паснах. - Тя вдигна предпазливо очи и видя, че той продължава да я гледа очаквателно. Въздъхна. Явно нямаше да остави темата лесно. - Повечето момчета в колежа не ме интересуваха, поне не в романтичен смисъл. По правило обичам да се движа с мъже. Разбирам ги по-добре от жените. Жените само те питат: „Как изглеждам? Откъде си купи тези джинси? Какво ще облечеш в петък вечерта, за да изглеждаме еднакво?66. - Тя завъртя очи. - Но когато с мъжете се стигаше до... - Франческа млъкна, мъчейки се да намери подходящите думи.