- Неприличните детайли? - подсказа й тихо Йън.
- Да, сигурно - призна тя и замълча, докато им сервираха напитките. Двамата направиха поръчките си за обяд. Когато сервитьорът се отдалечи, Йън отново я погледна, сякаш чакаше да продължи.
- Не знам какво искаш да ти кажа - изчерви се тя. - Мъжете са готини за компания, за купони, но аз... никога не съм се чувствала истински възбудена - каза тя почти шепнешком - от нито един от тях. Бяха прекалено млади. Прекадено досадни. Писваше ми да ме питат какво искам да правим на срещата - продължи в изблик на откровеност. - Имам предвид... защо трябваше все аз да решавам? - Тя забеляза леката му усмивка. - Какво?
- Ти си родена за сексуално подчинение, Франческа. Никога не съм виждал такава непринуденост в това отношение. Освен това си изключително умна, талантлива, независима... пълна с живот. Уникално съчетание. Проблемът явно идва от факта, че мъжете са дърпали погрешна струна, ако мога така да се изразя. На целия свят вероятно има само шепа мъже, на които ти би се подчинила. - Той вдигна чашата и отпи от леденостудената вода, без да сваля поглед от нея. - Изглежда, аз съм един от тях. Което ме кара да се чувствам голям късметлия.
Тя се подсмихна, взирайки се неспокойно в него. Сериозно ли говори? Спомни си как бе използвал думата „подчинение“ първата вечер, когато я напляска в апартамента си. Не й допадна смисълът и от тогава насам се опитваше да я изтласка от съзнанието си.
- Не знам за какво говориш - каза тя небрежно. Този път обаче не можеше да спре да мисли за казаното от него, нито да пропъди спомена за изтощената си погнуса от мъжете, които на среща с нея пиеха твърде много, преди да направят ход, а после се държаха нерешително или незряло...
…точно обратното на Йън.
Той леко смръщи чело, сякаш видял как се наместват парчетата от мозайката в главата й.
- Може ли говорим за нещо друго? - помоли тя, загледана в минувачите по тротоара.
- Разбира се, както искаш.
Франческа подозираше, че се съгласява толкова лесно, защото знае, че вече е казал каквото е имал да каже.
- Виж това - кимна тя към трима младежи със скутери. - Докато живеех в Париж, все ми се искаше да си наема такова. Изглеждаше много забавно.
- А защо не го направи?
Този път тя наистина се изчерви. Огледа се с надеждата сервитьорът да се появи отнякъде с поръчките им.
- Франческа? - Йън се приведе леко напред.
- Аз... ъъъ... аз... - Тя затвори очи за миг. - Нямам шофьорска книжка.
- Защо? - озадачи се той.
Тя се опита да се отърси от убийственото унижение, макар и да не разбираше защо се чувства така пред Йън заради това. Всичките й приятели знаеха, че не шофира. Много хора в града не го правеха. Кадън например нямаше кола.
- В гимназията нямаше къде да карам, а и родителите ми не настояваха. Дори се отписах от часовете по шофиране - обясни припряно тя с надеждата той да не забележи заобикалянето на истината.
А тя беше, че на шестнайсет години наднорменото й тегло бе достигнало най-високи стойности. Всеки ден благодареше на бога, че тялото й е било достатъчно младо, за да понесе рязката загуба на килограми, когато стана на осемнайсет. За голямо нейно учудване, така и не останаха трайни белези от пълнотата. Тлъстините просто се бяха стопили като травматично преживяване, от което се е възстановила.
Ала сладките тийнейджърски години за нея бяха горчиви. На шофьорския курс я разпределиха с три други момичета, с които ходеше на часовете по спорт и които - по злощастно съвпадение - редовно я тормозеха. Спортът бездруго беше ежедневно мъчение за нея. Мисълта да прекарва по един час в затворено пространство с три злоради момичета, които едва сдържат присмеха си при всяко нейно непохватно движение, и млад инструктор, споделящ презрението им, й идваше твърде много, Родителите й подозираха каква е причината и не настояха да изкара, курса.
Вероятно тази мисъл ужасяваше не по-малко и тях самите.
- Откакто се преместих в Чикаго, също нямам причина да го правя. Не мога да си позволя нито кола, нито такси за паркинг и застраховки, така че си останах без книжка.
- А как се придвижваш?
- С влака, с колелото... пеша - ухили се тя.
Той поклати отривисто глава.