- Това е неприемливо. ,
Усмивката й помръкна.
- Какво значи това? - засегна се тя.
Той я погледна раздразнен от поредната проява на докачливост.
- Исках само да кажа, че всяка млада жена трябва да разполага поне с основните механизми за контрол над живота си.
- И мислиш, че шофирането е такъв механизъм?
- Да - отговори той толкова безстрастно, че тя неволно се разсмя. - Изкарването на книжка е крайъгълен камък в развитието, също като прохождането... или научаването да владееш емоциите си - добави той многозначително, когато тя понечи да възрази.
Появата на сервитьора временно прекъсна напрегнатия им разговор.
- Поговорките не са случайни - каза замислено Йън след малко, докато я наблюдаваше как подправя салатата си. - Да седиш на шофьорското място, да държиш здраво волана, да натискаш газта...
Тя най-после вдигна очи и го погледна. Връхлетя я яркият спомен за обладаването в „Сен Жермен“ предната вечер, когато бе казал, че е „натиснал газта докрай“. Леката му усмивка показваше, че знае какво си е спомнила.
- Защо не ми позволиш да те науча да шофираш?
- Йън... - подзе тя объркано и донякъде безпомощно.
- Не го казвам, за да имам контрол над теб. Иска ми се всъщност ти самата да имаш повече контрол над живота си - прекъсна я той и енергично си отряза парче пилешко. Тя не каза нищо и той вдигна очи. - Хайде, Франческа. Бъди малко импулсивна.
- Ха-ха - каза саркастично тя, но не можа да сдържи усмивката си заради начина, по който я увещаваше. Омекна, когато той се ухили насреща й с пакостливо, сексапилно пламъче в очите. - Държиш се така, сякаш възнамеряваш да ме научиш да шофирам още днес следобед.
- Защото е точно така - отвърна той и взе телефона си.
Двамата останаха дълго в бистрото: говореха си, пиеха кафе и чакаха Джейкъб да пристигне е автомобила, който Йън беше поискал.
- Ето го - каза той, като видя лъскаво черно беемве седан със затъмнени прозорци.
Беше поръчал на Джейкъб да вземе под наем кола е автоматични скорости и да я докара на адреса на бистрото. И ето че след по-малко от половин час Джейкъб вече беше тук. За Франческа бе толкова странно да вижда как хрумванията се осъществяват завчас, когато парите не са проблем.
Тя не можеше да повярва, че се е оставила да я убеди.
Усмихна се на Джейкъб, който подаде ключовете на Йън.
- Няма ли да ви закараме? - предложи тя, когато видя шофьора да си тръгва.
- Ще се разходя до хотела. Не е далеч - увери я бодро Джейкъб, махна за довиждане и се отдалечи.
Йън й отвори врата откъм пътническото място. Тя изпита облекчение, че няма да започне да я учи веднага по натоварените парижки улици. Въпреки това беше убедена, че предстои същинска катастрофа.
- Много хубава кола - отбеляза тя, като седна и се загледа в Йън, който наместваше шофьорската седалка за дългите си крака. - Не можа ли да вземеш някоя развалина? Ами ако я блъсна?
- Няма да я блъснеш - успокои я той и подкара по сенчестата улица. В небето се събираха облаци и криеха великолепната златиста слънчева светлина, на която се бяха наслаждавали през целия есенен ден. - Имаш отлични рефлекси и добро зрение. Забелязах го по време на кратката ни фехтовка.
Той й хвърли бърз поглед и видя, че го гледа. Беше го виждала да шофира само веднъж - онази вечер, когато я взе от студиото за татуировки. Може би беше прав за контрола и шофирането. Йън властно маневрираше из парижкия трафик. Франческа не можеше да откъсне очи от масивните му ръце, стиснали волана леко, но сигурно, като любовник. По някаква причина си спомни как по-рано бяха държали палката и тя потрепери.
- Да намаля ли климатика? - попита той загрижено.
- Не, така е добре. Къде отиваме?
- В „Сен Жермен“ - отговори той. - В понеделник е затворен, а отзад има голям паркинг за служителите, на който можем да се упражняваме.
Франческа образно си представи как размазва колата в красивата стена на двореца. Не можеше да реши дали се радва, или се притеснява, че собственикът му е дядото на Йън. Щеше да бъде крайно неприятно почитаемият граф да научи за нейното съществуване точно по този начин.
Двайсет минути по-късно тя седна зад волана на седана, а Йън се настани на мястото до нея. Беше много странно: първо, защото седеше на шофьорското място и, второ, защото кормилото се намираше от дясната страна на колата, а не като в Щатите.
- Мисля, че това е най-важното - каза Йън, след като й посочи основните контролни механизми и педали. - Сложи крак на спирачката и тръгвай.
- Вече?
- Целта е колата да се движи, Франческа. Това не може да стане в позиция за паркиране - отвърна той сухо.
Тя направи каквото й каза, стъпила върху спирачката.