-- Сега отпусни малко - каза той, когато колата започна да пълзи. - Пробвай да натиснеш газта... Леко, Франческа - добави той, когато колата подскочи напред. Тя натисна силно спирачката и двамата политнаха напред, опъвайки коланите.
По дяволите.
Тя нервно го погледна.
- Както виждаш, педалите са много чувствителни - жлъчно отбеляза той. - Продължавай да пробваш. Само така ще се научиш.
Тя стисна зъби и внимателно докосна газта. Когато усети как колата откликва и на най-лекия подтик, я обзе вълнение.
- Много добре. Сега завий наляво и направи кръгче.
Франческа взе завоя с твърде много газ.
- Спирачка.
Тя пак я натисна рязко.
- Съжалявам!
- Като кажа „спирачка“, имам предвид леко да натиснеш спирачката, за да намалиш. Ако искам да спреш, ще кажа „спри“. На завоя трябва да намалиш, за да не изгубиш контрол. Хайде още веднъж - каза той без грубост в гласа.
През следващия половин час той бе много търпелив, с което я изненада, защото тя наистина беше кошмарен шофьор. Резките спирания и потегляния обаче доста се поизгладиха под наставленията на Йън и тя започваше да изпитва въодушевление от управлението на елегантната, откликваща кола.
- Сега паркирай там в края - каза й той и посочи.
Тя чевръсто влезе на указаното място точно когато по предното стъкло започнаха да падат дъждовни капки, и извика победоносно.
- Много добре - похвали я Йън с усмивка. - Когато се върнем в Чикаго, ще продължим да се упражняваме. Ще кажа на Лин да ти изпрати правилника за движение, така че да го научиш утре в самолета и след седмица-две да можеш да се явиш на изпит.
Франческа беше толкова ентусиазирана, че не каза нищо за начина, по който той планира живота й в такива подробности. Държеше волана и гледаше ухилено през предното стъкло. Шофирането се бе оказало много по-освобождаващо преживяване, отколкото беше очаквала. Или цялата еуфория се дължи на факта, че тъкмо Йън я учи на това?
- Не е толкова трудно, ще видиш - увери я той, докато дъждът се усилваше и вече валеше на едри капки. - Включи чистачките и фаровете. Започва да се стъмва. Ето тук. -Той посочи съответните места на таблото. - Добре. Ще опитаме само още едно нещо, преди бурята съвсем да се е разразила. Искам да излезеш на заден и да обърнеш колата наляво. Точно така - каза той, когато тя включи на задна скорост. - Използвай огледалата. Не... не, в другата посока, Франческа.
Тя се засуети, без да знае накъде да върти волана, за да завие в нужната посока ца заден ход. В желанието си да натисне спирачката, уцели газта точно в момента, в който завъртя и кормилото на другата страна. Колата подскочи и тя бързо натисна спирачката, но се получи завъртане в пълен кръг върху мокрия паваж.
Във вените й сякаш потече електричество от неочакваното, рязко въодушевление от движението... от загубата на контрол.
Тя извика.
Автомобилът спря толкова рязко, че мозъкът й се размъти и косата й се разпиля по волана, въпреки че коланът я задържа. Почувства внезапна, странна връзка с колата - сякаш беше жива и й показваше непокорството си. Тя прихна.
- Франческа - остро каза Йън.
Тя млъкна и го погледна с разширени очи. Той изглеждаше слисан и малко намусен.
- Много съжалявам, Йън.
- Паркирай - рязко нареди той.
Нима й беше ядосан? Той мразеше безпорядъка, ненавиждаше, когато тя губи контрол. Франческа бързо се подчини, леко задъхана и замаяна, дали от рязкото завъртане на колата, дали от пламъка в очите на Йън.
- Казах ти, че е лоша идея - промърмори тя и завъртя ключа, за да изгаси двигателя и да не предизвиква повече смут.
- Не беше - отвърна той със стиснати устни.
Дъхът й замря в гърдите. Той се пресегна, зарови пръсти в косата й и я обърна с лице към себе си. В следващия миг се наведе и впи устни в устата й. Вълната от адреналин при завъртането на колата върху мокрия паваж не беше нищо в сравнение е възбудата от неочакваната целувка на Йън. Франческа се разтопи в топлината му, във вкуса му, който я пропиваше цялата, под настойчивия му език, който обладаваше сетивата й. Той засмука така точно и внимателно, че между бедрата й бликна течност, сякаш някак си я бе предизвикал с устата си. Миг по-късно, когато Йън вдигна глава, тя вече дишаше тежко.
- Толкова си красива - каза той с дрезгав глас.
- Аз... какво? - попита тя, объркана и зашеметена от целувката му.
Той се усмихна и нежно я погали по бузата.
- Мини на задната седалка и си свали джинсите и бикините. Трябва да те вкуся.
Тя зяпна слисано, после тревожно погледна през прозореца.
- Няма никого. Дори някой да мине наблизо, прозорците са затъмнени. Направи каквото ти казвам - каза внимателно той. - Идвам след секунда.