Спря се до миниатюрна скулптура, поставена върху колона - изключителна реплика на прочута древногръцка творба.
- Винаги съм обичала Афродита Аргоска - промълви тя, обхождайки с поглед детайлите от лицето и грациозните извивки на голото тяло, чудотворно изваяно от алабастър.
- Така ли? - попита той сериозно.
Тя кимна, завладяна от удивление, и продължи напред.
- Сдобих се с нея преди няколко месеца. Не беше лесно - добави той, като я извади от екстатичния й захлас.
- Обожавам Соренбург - каза тя за художника, пред чиято картина стоеше.
Обърна се към Йън и внезапно осъзна, че са минали няколко минути, в които тя е обикаляла като сомнамбул из апартамента, без да бъде поканена, а той го е допуснал, без да каже нищо. Сега се намираха в нещо като салон, декориран с пищни тъкани в жълто, бледосиньо и тъмнокафяво.
- Знам. Споменавате го в документите за конкурса.
- Не мога да повярвам, че харесвате експресионизма.
- Защо?
От тихия му глас ушите й настръхнаха и по шията й полазиха тръпки. Тя го погледна. Картината, за която говореше, бе окачена над дълбок диван с кадифени възглавници. Той беше по-близо, отколкото тя предполагаше - толкова бе лоялната от изненада и удоволствие.
- Защото... избрахте моята картина - отвърна смутено Франческа. Очите й се плъзнаха по тялото му. Тя преглътна тежко. Той бе разкопчал палтото си. До носа й достигна чиста, остра миризма на сапун. В слабините й се настани тежък, парещ натиск. - Изглежда, харесвате...
- Права сте. - Над дръзките му черти като че ли надвисна сянка. - Наистина ненавиждам немарливостта и безпорядъка. Но Соренбург не е това. - Той погледна картината. - Той извлича смисъл от хаоса. Не сте ли съгласна?
Тя се взря с почуда в профила му. Никога не бе чувала толкова лаконично и точно определение за Соренбург.
- Напълно съм съгласна - каза тя бавно.
Той леко се усмихна. Плътните му устни може би бяха най-неотразимата му черта след очите. И решителната брадичка. И невероятното тяло. И...
- Слухът ли ме лъже, или долавям нотка на уважение в тона ви?
Франческа отново се обърна към Соренбург. Въздухът в дробовете й пареше.
- Заслужавате уважение за това. Имате безупречен вкус за изкуство.
- Благодаря. Случайно и аз съм на същото мнение.
Тя дръзна да му хвърли един кос поглед. Отвърнаха й очите на тъмен ангел.
- Нека взема якето ви - протегна ръце той.
-Не.
Бузите й пламнаха, когато чу резкия си тон. В мъглата от омая нахлу смущение. Ръцете му още бяха протегнати.
- Ще го взема.
Тя понечи да възрази, но се спря, като видя премрежения му поглед и леко повдигнатите вежди.
- Жената носи дрехите, Франческа. Не обратното. Това е първият урок, на който ще ви науча.
Тя го погледна с престорено отчаяние и свали джинсовото си яке. Усети хладния въздух върху голите си рамене. И топлия поглед на Йън. Изпъна гръб.
- Като че ли възнамерявате да ми дадете и други уроци - измърмори тя, докато му подаваше дрехата си.
- Може би. Елате с мен.
Той закачи якето й и я поведе по коридора галерия, след което сви по по-тесен коридор, мъждиво осветен с месингови свещници. Отвори една от множеството високи врати и Франческа влезе вътре. Очакваше поредната стая с чудеса, но вместо това се озова в голямо, тясно пространство с прозорци от пода до тавана. Йън не включи осветлението. Нямаше нужда. Стаята бе огряна от небостъргачите и отраженията на светлините им в черната река. Тя се приближи безмълвно до прозореца. Той застана до нея.
- Сградите са живи... някои повече, други - по-малко - продума тя приглушено след малко и го погледна печално, което бе възнаградено с усмивка. Заля я смущение. - Искам да кажа, че така изглеждат. Винаги съм си го мислила. Всяка от тях си има душа. Особено нощем... усещам го.
- Знам. Затова избрах вашата картина.
- Не заради идеално правите линии и точното възпроизвеждане? - попита тя с треперещ глас.
- Не. Не заради тях.
Тя се усмихна; неговото лице беше безизразно. Изпълни я неочаквано задоволство. Той все пак разбираше изкуството. И... тя му бе дала каквото искаше.
Франческа се загледа във великолепния пейзаж.
- Разбирам какво имахте предвид - каза тя с трептящ от вълнение глас. - Вече година и половина не се занимавам с архитектура, а и бях толкова заета с магистратурата по изкуства, че не следя списанията... иначе щях да се досетя. И все пак... срамота е, че досега не съм виждала това. - Тя поклати удивено глава, взряна в двете най-изпъкващи сгради до реката, изпъстрена с черни и златни искри. - Вие сте превърнали „Ноубъл Ентърпрайзис“ в модерна, изчистена версия на чикагска архитектурна класика. Като съвременна версия на „Сандъски“. Гениално. - Сградата на „Ноубъл Ентърпрайзис“ й напомняше на реставрирания готически шедьовър, сградата „Сандъски“. Компанията на Йън беше също като него: дръзка, силна, елегантна, съвременна версия на някой свой готически предшественик. При тази мисъл Франческа се усмихна.