- Облечи се - каза той мрачно и отвори вратата. - Ще те заведа в хотела, за да изпълниш обещанието си.
Тя се пресегна за дрехите си. Усети как в нея отново се надига пронизващо очакване, както когато й нареди да седне отзад.
Десета глава
Йън не каза нищо по дъждовния път към хотела, а Франческа беше твърде развълнувана, за да настоява да разговарят. Имаше чувството, че преди малко в колата се е случило нещо, което не може да разбере докрай. Въздухът помежду им беше изпълнен с безименно, сгъстено напрежение. Би си помислила, че е заради ниското налягане от бурята, но знаеше, че не се дължи на дъждовните облаци.
А на Йън.
Когато пристигнаха в хотела и спряха под навеса на входа, младо и енергично пиколо поздрави Йън по име. Той му даде указания на английски да върне колата във фирмата, от която беше наета, после му връчи ключовете и няколко банкноти.
- Благодаря, мистър Ноубъл - възкликна доволно момчето със силен акцент. - Никога да не се притеснявате, че колата ще бъде върната много бързо. Лично ще се погрижа.
- Не се притеснявайте. Колата ще бъде върната съвсем скоро - разсеяно го поправи Йън и улови Франческа за ръката.
Да, както кажете. Не се притеснявайте. Колата ще бъде върната съвсем скоро - повтори момчето на глас и после го каза тихо още няколко пъти.
- Не се и съмнявам в това, Жан - отвърна Йън с лека усмивка. Краткият разговор с пиколото като че ли малко го разведри. След като се качиха в асансьора, той забеляза повдигнатите вежди и любопитното изражение на Франческа. - Казал съм на Жан, че ако научи английски, ще го пробвам на работа при мен. Той има леля и чичо в Чикаго и голяма американска мечта.
Тя се усмихна.
- Внимавай, Йън. - Той я погледна косо и отключи апартамента с картата си. - Излагаш слабите си места.
- Така ли мислиш? - попита нехайно той, като й задържа вратата. - Според мен съм много практичен. Лично съм виждал какъв работяга е. Прави всичко възможно, за да ти достави удоволствие, докато другите се размотават.
- А ти, разбира се, винаги искаш онези, които са готови да ти доставят удоволствие.
- Да - отвърна той, без да обръща внимание на сарказма в гласа й.
Вече бяха стигнали до спалнята. Той се обърна с лице към нея.
- Това измъчва ли те, Франческа?
- Кое?
- Да участваш в споразумение, в което основната цел е да ми доставяш удоволствие.
- Правя го за собствено удоволствие - вирна брадичка тя.
Той я погледна развеселено и измърмори:
- Да. - Нежните връхчета на пръстите му докоснаха брадичката й. Тя потрепери. - Точно това те прави толкова специална. Доставя ти удоволствие да ми доставяш удоволствие.
Тя се намръщи. Нещо в думите му засягаше неприятната тема за доминирането и подчинението.
Йън се усмихна и отпусна ръка.
- Бих предпочел да не се тормозиш толкова с основното, прекрасна моя. Няма нищо срамно в това. Напротив, ти си изключителна. Май наистина не разбираш защо трябваше да те имам на всяка цена. В теб има нещо, което само мъж като мен може да види... - Като видя озадаченото й изражение, млъкна и тежко въздъхна. - Може би просто ти е нужно време. И практика.
Тя примигна, съзряла пламъчето в очите му.
- Моля те, свали си дрехите и облечи халат. Среши косата си и я вържи отзад. Седни в ъгъла на леглото. Аз ще дойда след секунда. За този важен урок ще ни трябват някои неща.
„Май наистина не разбираш защо трябваше да те имам на всяка цена?“
Думите на Йън кънтяха в главата й, докато правеше всичко, което й бе наредил. Изми си и зъбите и седна в края на леглото. Тревожното очакване постепенно нарастваше. Не беше особено доволна, че има такова желание да достави сексуална наслада на Йън, да го дари със същото удоволствие, което той даваше на нея, но беше достатъчно честна пред себе си, за да признае, че е така. Нямаше право мислено да очерня Йън заради предпочитанията му, след като самата тя криеше не по-малко тъмни желания.
Мислите й бяха прекъснати от Йън, който влезе в стаята само по черни панталони, с гол торс и боси крака, а в ръката си държеше малка найлонова торбичка. Тя наблюдаваше със стаен дъх голотата му. Дали някога ще й позволи да докосва и гали всички тези красиви, изпъкнали мускули, цялата тази гладка кожа? Зърната му бяха малки и почти винаги щръкнали, поне доколкото беше забелязала. Той остави торбичката на един от столовете до леглото. Извади от нея нещо с ленти, което не й беше познато, и още нещо, което веднага позна - кожените белезници. Сетне пристъпи към нея.
- Защо трябва да бъда с белезници за това? - попита тя с разочарование в гласа. Беше се надявала най-после да има възможност да го докосне.