- Бях го настроил твърде силно за теб.
Гласът му прозвуча равно в собствените му уши; може би съзнаваше, че лъже. Вибраторът не беше толкова силен. Тя беше свършила няколко пъти, докато той й се наслаждаваше, докато използваше устата й за собствено удоволствие, защото беше толкова сладка, откликваше толкова непосредствено...
...много повече, отколкото той някога бе очаквал или възнамерявал.
Той спря, докато разхлабваше каишките на вибратора.
- Йън?
Той потръпна от пресипналия й глас.
-Да?
Без да я поглежда, механично започна да прибира предметите в торбичката.
- Всичко... наред ли беше?
- Беше фантастично. Ти отново надмина очакванията ми.
- О... защото изглеждаш някак... нещастен.
- Не говори глупости - отвърна той тихо, докато си закопчаваше панталоните. Погледна я, твърдо решен да не обръща внимание на явната й красота и объркването в тъмните й очи. - Защо не се изкъпеш тук? Аз ще използвам другата баня. После ще поръчам вечеря.
- Добре. - Несигурността в гласа й го преряза.
Но колкото и остро да беше жилото, той все пак излезе от стаята. На вратата се спря рязко и се обърна, изгубил контрол. Тя не беше помръднала. Той протегна ръце.
- Ела тук.
Тя полетя през стаята. Йън здраво я прегърна, вдъхвайки уханието на косата й. Прекрасните й, възбуждащо пълни гърди се притиснаха в ребрата му. Искаше му се да й каже колко невероятно е било преживяването, колко невероятна е тя, но по някаква причина сърцето му заби смущаващо силно. Не му харесваше колко уязвим се бе почувствал накрая. .. отслабен от нуждата си от нея.
Устата й го изкушаваше. Целуна я с преднамерена сдържаност, опасявайки се, че я боли. Сладката й въздишка в устата му го изпълни с желание да я отнес£ до леглото и да прекара нощта, заровил устни и нос в копринената й, ухаеща кожа. Само представата за това бързо завладя душата му.
Ала вместо това само я целуна за последно и я пусна; трябваше да докаже на самия себе си, че все още може да ходи.
Шеста част
Защото ме измъчваш
Единайсета глава
На следващата сутрин Франческа сложи хапчето на езика си и наля малко вода между устните си, за да го преглътне. Погледна се в огледалото на банята, но бързо отмести очи. Изпиването на противозачатъчното мълниеносно върна спомена от предишната вечер: как Йън я изведе на романтична вечеря със спираща дъха гледка, объркването й от надменното му държание, острата й реакция, че се е затворил в себе си, макар да изгледаше много внимателен...
Скарването им и начинът, по който си бе тръгнал.
Защо си правеше труда да взима хапчето след такова поведение? Беше бясна, че се е съгласила на тази авантюра. Глупостта й никога не бе лъсвала така ясно, както когато той си тръгна след вчерашното им невероятно чувствено интимно преживяване.
Невероятно чувствено поне за нея. За Йън сигурно беше напълно обичайно.
Може би част от доброто обслужване, което заслужаваше.
Франческа пламна от ярост.
Да, наистина той прекара известно време с нея, след като... направиха каквото правиха. Не знаеше как точно да го нарече. Би казала, че са „правили любов“, но Йън със сигурност не би се съгласил. След като й бе наредил как да му достави удоволствие с уста? След като се бяха довели взаимно до екстаз? След като я бе накарал така да се изгуби в собствената си нужда, че сега едва понасяше образа си в огледалото?
Той не само бе прекарал време с нея; за страничния наблюдател той й бе дарил преживяване, каквото се случва веднъж в живота. След като и двамата се изкъпаха в отделни бани, той се появи на вратата на стаята - безумно красив, в сиви панталони, които подчертаваха дългите му крака и тесния му ханш, светлосиня риза и спортно сако.
- Готова ли си? Ще вечеряме в „Дьо Сенк“.
Франческа ахна и притеснено погледна дрехите си.
- Мислех, че ще вечеряме тук. Не мога да отида в „Дьо Сенк“ облечена така! - възкликна тя, спомнила си всичко, което е чела и чувала за скъпия ресторант в хотела. Защо Йън бе променил плановете? Нали беше казал, че ще поръчат вечеря. Нима атмосферата на апартамента изведнъж бе започнала да му изглежда твърде интимна?
- Естествено, че можеш - каза той безцеремонно като английски аристократ. Протегна ръка, но забеляза невярващото й изражение. - Помолих за отделна тераса само за нас.
- Йън, не мога! Не и с тези дрехи - възрази тя.
- Напротив - погледна я той развеселено. - Другите клиенти няма да ни видят дори. А ако някой навре любопитния си нос в тениската ти, лично ще се разправя с въпросния нос.
Думите му бяха успокояващи, дори мили, но тя вече започваше да го опознава и усети отдалечената умисленост, обзела го след наелектризиращата им еротична среща преди малко.