С големи съмнения тя все пак изпълни молбата му, обу си бързо обувките и му подаде ръка. Последва го в асансьора и по коридорите, като през цялото време съскаше тревожно, че ще я изхвърлят от луксозния ресторант, ако се появи с джинси и тениска. Йън нито веднъж не й отговори, само я водеше.
Усмихнатият метрдотел поздрави Йън като стар приятел. Франческа стоеше смутено до него, докато двамата си разменяха бързи реплики на френски, и копнееше мраморният под да се разтвори и да я погълне. Метрдотелът обаче само й се усмихна широко, когато Йън я представи, а после й целуна ръка, сякаш беше Пепеляшка в нощта на бала, а не непохватната Франческа Арно в тениска.
Миг по-късно съвсем се слиса, когато метрдотелът ги заведе до запазената тераса, осветена със свещи, от която се откриваше зашеметяваща гледка към дантелата от светлини и стомана на Айфеловата кула. Две отоплителни лампи смекчаваха хладната есенна вечер след бурята. Масата беше блестяща феерия от пламъци, кристал, златни прибори и пищна декорация от бели хортензии.
Тя погледна изненадано Йън и видя, че метрдотелът си е отишъл. Двамата бяха сами на терасата. Той й дръпна стола, за да седне.
- Ти ли организира всичко това? - попита тя, като го погледна през рамо.
- Да.
- Трябваше да ме оставиш да се облека за вечеря.
- Веднъж ти казах, че жената носи дрехите, не обратното, Франческа. - Той се настани насреща й. На светлината на свещите очите му бяха добили цвета на нощно небе. - Ако жената осъзнава силата си, може да се появи в дрипи и хората пак ще я разпознаят като кралица.
Тя изсумтя.
- Звучиш точно като внук на граф. Боя се, че аз живея в друг свят, Йън.
Хапнаха превъзходно, разговаряха, пиха червено вино, пробваха различни деликатеси от изисканото меню, обслужвани не от един, а от двама сервитьори, които дори не мигнаха пред небрежния вид на Франческа. Очевидно като гостенка на Йън тя се ползваше със специален статут. А когато потрепери от вятъра, той стана, свали си сакото и настоя тя да го облече.
Всяка друга би сметнала това за най-приказната романтична вечер, но несигурността и притеснението на Франческа от отдалечеността на Йън само се увеличаваха. Той беше грижовен и любезен... идеалният събеседник. Отначало тя хвърли вината за напрегнатата атмосфера на обсебващото присъствие на кръжащите сервитьори, но с напредването на времето се увери, че проблемът не е в тях.
Той определено се беше отдалечил от нея, след като я бе научил как да му доставя удоволствие. Защо? Нима е объркала всичко, а той е твърде учтив, за да й го каже?
А може би вече му е омръзнала?
Подозренията й се потвърдиха по-късно, когато се върнаха в апартамента и той я попита дали има нещо против малко да поработи. Тя отвърна с небрежно „не, разбира се“, но несигурността й започваше да се превръща в гняв. Прибра се в спалнята и провери имейлите на телефона си.
В един момент Йън влезе в стаята и сърцето й подскочи. Той обаче само й подаде някакъв пакет. Тя го отвори и намери вътре противозачатъчни хапчета за три месеца.
- Току-що ги донесоха. Арон, фармацевтът, каза, че можеш да започнеш да ги взимаш веднага. Накарах го да преведе листовката на английски.
- Много съобразително от твоя страна.
Той примигна от сарказма й.
- Да не си разстроена от предложението ми да ги пиеш? Поисках да ми изпратят резултатите от последния ми медицински преглед. Ще ти ги покажа. Искам да си сигурна, че съм чист и съвършено здрав. Докато сме заедно, няма да бъда с други.
- Не за това си мислех - отвърна тя, макар че думите му й донесоха известно облекчение. Трябваше по-рано да повдигне въпроса.
Той се взря в лицето й.
- Забелязала си, че бях твърде зает тази вечер? Съжалявам - каза той след малко. - Трябваше да свърша малко работа. Имах много важна сделка, която подготвям от години, и другата седмица най-после ще се осъществи.
Тя го погледна безизразно. Не работата я беше подразнила и разтревожила и той трябваше да го знае. А контрастът от невероятно интимното сексуално преживяване и отчуждението му след това.
Йън я изгледа за миг, сякаш събираше мислите си. Тя потръпна в очакване какво ще каже, а саркастичното й изражение се смекчи. Изпитваше непреодолимо желание да го хване за ръката за успокоение.
- Искаш ли чаша вода?
Тя затвори разочаровано очи.
- Казах ти, че съм отвратителен с жените - заяви той с остър, въздържан глас. Тя отвори очи.
- Каза също, че не си добър човек. Не мога да не забележа, че в никой от тези случаи не изрази и грам съжаление за недостатъците си... нямаше и помен от желание да ги превъзмогнеш.