В очите му проблесна гняв.
- Сигурно си мислиш, че можеш да ме направиш по-добър човек - подхвана той с разкривени устни, сякаш беше вкусил нещо горчиво. - Приеми един съвет от мен, Франческа, и си спести усилията. Аз съм такъв, какъвто съм, и никога не съм те лъгал, че съм нещо повече.
Тя изпрати с поглед високата му фигура на излизане от стаята, онемяла от объркване, гняв и обида.
Това ли си мисли той? Че тя иска да го промени? Само защото е смутена от отдръпването му след секса?
Или е прав да я упреква? Той се грижеше за всичко през цялата вечер, подари й уникална вечеря на фона на най-романтичната гледка на света.
Не й беше предложил сърцето си; беше й обещал само опит и удоволствие, които й осигуряваше в изобилие.
Мислите й се оплетоха още повече, докато усети тревожен възел в корема си. Опита се да почете електронна книга на телефона си, но беше твърде изтормозена от объркване и болка, а накрая се унесе и заспа.
Когато се събуди на сутринта, беше сама. Имаше смътен спомен от твърдото му, топло тяло, притиснато в нея през нощта, за ръцете му, които я обгръщаха, за устните му, които се плъзгаха между шията и рамото й в напрегната, наелектризираща целувка. Трудно й бе обаче да каже дали вълнуващият образ е бил сън, или действителност.
На нощното шкафче стоеше бележка.
Франческа,
Имах сутрешна среща долу в „Галери”. Ако искаш, поръчай си закуска в стаята. Заминаваме за Чикаго в 11 часа.
Моля те, приготви се; ще се върна да те взема в 9.
Йън
Тя се намръщи. Караше я да се чувства като куфар.
В девет и десет тя вече стоеше в дневната с чанта и сак през рамо, изпълнена едновременно със съжаление, че напуска великолепния парижки апартамент, в който Йън я бе научил на толкова много за страстта, и с копнеж по нормалното, по здравия разум на обичайното й ежедневие.
Погледна си часовника и се навъси. Йън го нямаше.
Майната му.
Нервно му надраска бележка, че ще го чака във фоайето, и излезе от апартамента. Мислеше, че ще се поразсее, ако седне в луксозното фоайе и погледа изисканите, издокарани клиенти.
Потъна в един от плюшените фотьойли и бръкна в чантата си, за да провери съобщенията на телефона си. Нещо в периферното й зрение привлече вниманието й. Когато осъзна, че е високата, изпъкваща фигура на Йън, се притисна плътно в тапицираната извита облегалка и надникна скришом иззад нея. Той тъкмо излизаше от „Галери“, един от ресторантите в хотела, хванал под ръка добре облечена тъмнокоса жена, около трийсет и пет годишна. От това разстояние не можеше да чуе разговора им, но общуването им изглеждаше някак наситено... интимно.
Затова ли инстинктивно се скри зад стола?
Йън извади плик от вътрешността на елегантното си спортно сако и го подаде на жената. Тя го взе с усмивка, а после се надигна на пръсти и го целуна по бузата. Сърцето на Франческа подскочи, а после се сви и продължи да бие едва-едва, защото Йън сложи ръце на рамената на привлекателната дама и я целуна по двете бузи.
Усмихнаха се един на друг някак горчиво... тъжно. Жената кимна сякаш в безмълвно уверение, че всичко ще бъде наред, после наведе глава, прибра плика в коженото си куфарче и прекоси фоайето, като потракваше с токовете си по лъскавия мраморен под. Йън я проследи с изражение, което Франческа никога не бе виждала на дръзкото му, мъжествено лице.
Изглеждаше някак объркан.
Тя се облегна назад, вперила невиждащ поглед в екстравагантната декорация от цветя на масичката пред нея. Сърцето й сякаш се бе свило. Имаше чувството, че го е засякла, докато прави нещо много лично. Не разбираше на какво точно е станала свидетел току-що, но някак си знаеше, че е нещо важно за Йън... нещо с голям заряд.
Нещо, което той не би искал тя да види.
Когато миг по-късно го забеляза да влиза в бижутерския магазин, тя скочи от мястото си и се втурна към асансьора.
- Здрасти. Реших да те почакам във фоайето - поздрави го тя изкуствено весело, като че ли току-що бе слязла отгоре.
Йън примигна от неочакваната й поява.
- Мислех, че съм ти казал да ме чакаш в апартамента.
Изглеждаше леко смутен... и невъобразимо красив. Дали ще настъпи момент, когато мрачната му, мъжествена красота ще спре да я поваля като физически удар?
- Да, видях бележката ти. - Тя забеляза как почти черните му вежди се повдигат в неизказано предизвикателство. - И също ти оставих бележка, че ще се видим долу.
Устните му потрепнаха; не беше сигурна дали раздразнено, или развеселено.