- Дължа ти извинение за закъснението. Имах важна среща с близка семейна приятелка, която е тук на конференция. Сега ще се кача да си взема нещата и ще сляза при теб.
- Добре.
Франческа не спираше да се пита коя е тази красива близка семейна приятелка, която успява да пробие привидно непробиваемия емоционален щит на Йън.
Дали е купил нещо за тази мистериозна жена от бижутерията?
Тъй като не можеше да му зададе този въпрос, понечи да го заобиколи. Той я спря с ръка.
- Съжалявам за снощи.
Тя го погледна, занемяла от изненада при това признание и нотката на искрено разкаяние в гласа му.
- За кое по-точно?
- Мисля, че знаеш - каза той тихо след миг. - Бях на милион километри от теб. Опасявам се, че си се чувствала изоставена.
- А не бях ли?
- Не. Още съм тук, Франческа, дори това да не струва нищо - отвърна мрачно той. После се наведе и я целуна нежно и страстно. Въображението ли я лъжеше, или тази целувка наистина казваше нещо, което Йън не можеше да изрече?
Миг по-късно тя го гледаше в гръб, докато се отдалечаваше, объркана, както винаги, когато станеше дума за Йън, и със сърце, което пулсираше от целувката чак до свитите й слабини.
Въпреки извинението на път към летището тя продължаваше да усеща дистанцираната замисленост на Йън. Разкъсваше се между загриженост и съчувствие към онзи изгубен Йън, когото бе зърнала във фоайето на хотела, и нестихващото раздразнение от явната му способност да изключи мисълта за нея като лампа.
- Каква е важната сделка, която каза, че ти предстои през седмицата? - попита Франческа, след като се настани срещу него в самолета и той се наведе да извади лаптопа от куфарчето си.
- Ухажвам много срамежлив - всъщност адски досаден - собственик на компания вече цяла година, но сега май вече стигаме до споразумение - обясни той, докато отваряше компютъра си. - Самата компания не ме интересува толкова, но сделката включва патент върху софтуер, който ми е крайно необходим за новата игра в социална медия, която пускам. - Той вдигна очи към нея, после погледна смутено екрана. - Имаш ли нещо против?
- Не, разбира се искрено го увери Франческа.
Йън я объркваше и вбесяваше, но тя не беше толкова обсебваща, че постоянно да се нуждае от вниманието му. Той веднага потъна в работата си - четеше документи, пишеше, от време на време провеждаше напрегнати телефонни разговори.
Франческа видя на телефона си съобщение, че Лин Сун й е изпратила на електронната поща правилника за движение по пътищата на щатаТЬшнойс. Кога е успял Йън да го поиска? Предната вечер, докато я пренебрегваше след ресторанта?
Значи ли това, че все пак е мислил за нея... поне малко?
А не са ли точно това робските мисли, които се очакват от подчинената жена, която постоянно измерва света си съобразно това дали господарят й мисли за нея, дали му дарява достатъчно удоволствие?
Отвратена от самата мисъл, Франческа решително отклони вниманието си от завладяващия мъж срещу себе си. Отговори със сърдечна благодарност на мейла на Лин и попита Йън дали може да използва таблета му.
- Защо?
- Да почета малко.
- Правилника, който помолих Лин да ти изпрати ли?
- Не. Едно долнопробно романче - излъга тя, без да мигне, и се усмихна на студения му поглед. Той й подаде таблета си без колебание и други коментари.
За щастие, когато поискаше, Франческа умееше да се съсредоточава почти колкото Йън. Старателно запаметяваше всички правила, изпълнена със странна решителност да вземе книжка, след като Йън бе повдигнал така прямо въпроса. Усещането за контрол зад волана я беше въодушевило. Скоро забрави раздразнението си от Йън и остана само приятното чувство за присъствието му, докато и двамата си вършеха задачите.
Тя подремна малко и отиде до банята. В нейно отсъствие Йън донесе и за двамата освежителни напитки от бара. Тя отпи студената газирана вода и го погледна за миг, потънал в работа. Той наистина беше природна стихия. Ако можеше да патентова концентрацията си, щеше да стане най-богатият човек на света.
Той всъщност бездруго е почти такъв, напомни си тя, като поклати глава и се върна към правилника.
Когато от интеркома долетя гласът на пилота, който ги уведомяваше, че се спускат към Индиана, Йън вдигна очи и примигна няколко пъти, сякаш за пръв път виждаше света около себе си. Затвори компютъра и прокара пръсти през късата си коса. На Франческа безумно й се прииска това да бяха нейните пръсти.
- Как беше ученето? - поинтересува се той с леко дрезгав глас след дългото мълчание.
- Чудесно - отвърна тя, ни най-малко изненадана от факта, че е хванал лъжата й за романа. Нищо не му убягваше.