- Звучиш доста уверено - каза той, като отпи от ледената си вода и я погледна над ръба на очилата си.
- Няма причина да не бъда.
Йън протегна очаквателно ръка. Тя отвърна на погледа му и му подаде таблета.
Започна да я изпитва върху материала. Франческа изстрелваше верните отговори без колебание. Пилотът ги предупреди да се приготвят за кацане; Йън затвори таблета и го прибра в куфарчето си. Красивото му лице беше безизразно, но тя остана с впечатлението, че е доволен.
- Този следобед имам срещи в офиса, утре цял ден - също, но ще помоля Джейкъб да те заведе да покараш. Още един-два часа зад волана и ще бъдеш готова за изпита - заяви убедено той.
Франческа преглътна раздразнението; все едно взимането на книжка беше включено в някакъв мислен списък със задачи, които Йън възнамеряваше да изпълни с обичайната си методичност. Вместо да коментира това обаче, тя отбеляза нещо друго, което я беше учудило.
- Този следобед? Кое време е в Чикаго сега?
- Горе-долу същото, по което тръгнахме от Париж - единайсет и четиресет.
- Все едно сме се телепортирали!
Той неочаквано се усмихна. Самолетът се спусна и още повече усили особеното чувство в корема й. Тази усмивка винаги го правеше по-достъпен. Франческа изпита непреодолимо желание да попита коя е жената, с която го видя тази сутрин, да разбере защо беше така развълнуван от срещата им...
Да го накара да й каже нещо, което ще й помогне да проумее загадката му.
Но Йън имаше съвсем други планове.
- Спомена, че нищо не разбираш от финанси - каза той. Франческа го погледна втрещено. Звучеше така, сякаш продължава разговор, който изобщо не е прекъсвал. - Какво възнамеряваш да правиш с парите, които спечели от картината си?
Тя стисна дръжката на седалката си и леко подскочи, когато самолетът докосна земята. Йън дори не мигна.
- Какво имаш предвид? Възнамерявам да ги използвам за образованието си... за бъдещето си.
- Разбира се, но надали скоро ще напишеш чек на някого за сто хиляди долара, нали така?
Тя поклати глава.
- Защо не ми позволиш да инвестирам по-голямата част от тях?
- Не - изтърси тя и веднага видя невярващото изражение, което се изписа на лицето му при тази непреклонна упоритост.
Имаше хиляди хора, които биха подскочили от радост, ако финансовият магьосник Йън Ноубъл им предложи да инвестира парите им вместо тях.
- Не можеш да държиш толкова пари в разплащателна сметка - каза той, сякаш това беше най-очевидното нещо на света. - Няма никакъв смисъл.
- За мен има! Хората като мен не инвестират, Йън.
- Хората като теб ли? Имаш предвид другите глупаци? Защото точно такава ще бъдеш, ако оставиш толкова пари в банката. - Сините му очи искряха.
Тя се приведе, но вместо да отговори разпалено, както й се искаше, размисли и се облегна назад. Йън се усмихна, като забеляза лукавото й изражение.
- Какво? - попита той с известно подозрение.
- Ще ги инвестирам сама, ако ме научиш как.
Умореният блясък в очите му се превърна в развеселено пламъче.
- Нямам време да те уча. - Тя повдигна вежди. - Поне не и на инвестиции - уточни той със сексапилна усмивка.
Сърцето й подскочи. Бог да й е на помощ, колко е красив! Самолетът спря и той разкопча колана си.
- Наистина ли искаш да научиш нещо за финансите?
- Разбира се. И ми е нужна всяка помощ.
Той затвори куфарчето си, без да каже и дума, и се изправи. Облече спортното си сако, приближи се до нея и й подаде ръка. Тя също разкопча колана си и той внимателно й помогна да стане.
- Трябва да видим какво може да се вмести между другите ти уроци - промърмори той и впи устни в нейните.
Какво имаше в този контраст между отдалечеността на Йън и внезапната му силна страст, което я изпълваше с такъв остър, неудържим копнеж?
Почувства се странно, когато половин час по-късно видя небостъргачите на Чикаго на фона на синьото като метличина небе. Градът изглеждаше както винаги, но тя не беше същата. Когато Джейкъб сви от магистралата по „Норт Авеню“, тя психически се подготви за завръщането към обичайния си живот. Трудно й беше да впише тази Франческа в света на предишната Франческа. И за това беше виновен Париж.
И Йън.
Дори той да я напусне още днес, нима може да съжалява за чувственото пробуждане, за задълбочаването и разширяването на собствения си свят?
- Ще рисуваш ли утре след часовете си? - попита Йън, седнал срещу нея на кожената седалка в лимузината.
- Да - отвърна тя и взе чантата си. Джейкъб тъкмо беше спрял пред къщата на Дейви в Уикър Парк. Тя погледна смутено Йън, осъзнавайки, че сега и двамата ще се върнат в различните си светове. Джейкъб почука на прозореца, но Йън се пресегна и също почука от вътрешната страна. Вратата остана затворена.