- Бих се радвал да вечеряш с мен в четвъртък - каза той.
- Добре - съгласи се тя, едновременно доволна и развълнувана от предложението, му.
- А в петък и събота бих искал да те имам. Точка.
Бузите й пламнаха. Заля я дълбоко чувство на облекчение. Предвид тона му, определено не беше приключил с нея.
- Събота вечер съм на работа.
- Тогава в неделя.
Тя кимна.
- Помолих Джейкъб да те заведе да шофираш днес и утре следобед. Уговорете се за часа утре. Днес ще те вземе в четири. Може би искаш да си починеш преди това.
- Надали. Първо ще потичам, после имам да уча. - Той я гледаше мълчаливо в мрака на лимузината. Тя преглътна и притисна чантата до тялото си. - Благодаря ти. За Париж.
- Аз ти благодаря - отвърна простичко той.
Тя понечи да слезе, чувстваше се малко неловко.
- Франческа.
Той пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото си и й подаде малка кожена кутийка. Дъхът й секна, когато видя името на бижутерския магазин в хотела.
„Влязъл е там, за да купи нещо за мен, не за загадъчната жена“, помисли си тя.
- Казах ти, че ще ти взема нещо за косата, но ти не ми позволи да те изведа по магазините. Надявам се да ти харесат. Не съм свикнал да избирам женски неща без помощта на Лин.
Франческа преглътна тежко, отвори кутийката и ахна. Върху черното кадифе се гушеха осем големи игли за коса с нежни полумесеци от камъчета по върховете. Като ги забодеше в косата си, щеше да изглежда искряща от диаманти. Подаръкът беше не само луксозен и подбран с вкус, но и много личен.
Тя погледна Йън с разширени от удивление очи.
- Казах на продавачката в магазина колко коса имаш, но тя ме увери, че толкова игли ще обуздаят дори твоето великолепие. - Тя нищо не каза и той примигна. - Франческа? Харесват ти, нали?
Ако не бе доловила неувереността в обичайно равния му безцеремонен глас, може би щеше да се опита да откаже такъв скъп подарък. Но сега...
- Шегуваш ли се? Прелестни са, Йън. - Устните й потрепериха, като сведе отново поглед към накитите. - Нали не са истински диаманти?
- Ако са фалшиви, значи съм платил твърде много - отвърна той сухо без следа от предишната си неувереност. - Ще ги сложиш ли? В четвъртък за вечеря?
Тя погледна обвитото му в мрак лице. Защо й беше толкова трудно да му откаже? Не ставаше дума за сексуалната нужда да го задоволи. Беше нещо друго... желание да му покаже, че подаръкът е много мил... и прекрасен...
Че той е прекрасен за нея.
- Да - потвърди тя, като се чудеше как се съчетават джинси и диаманти в косата.
Усмивката му беше достатъчна причина да приеме луксозния подарък. С усилие откъсна очи от приковаващата гледка и посегна към дръжката на вратата.
- А, Франческа...
Тя се обърна със стаен дъх.
- Само да знаеш - каза той, сякаш се присмиваше сам на себе си, - че ако не беше проклетата сделка, щях да те хвърля в леглото си още в този миг и активно да продължим с уроците.
Следващите дни отлетяха в препускане между домашни задачи, лекции, рисуване в апартамента на Йън и шофьорски уроци с Джейкъб. Последните се оказаха по-забавни, отколкото беше очаквала. Компанията на шофьора на Йън беше лека и приятна. Освен това той притежаваше две качества, които бяха много важни за пътник в един от луксозните автомобили е автоматични скорости на Йън, когато зад волана седи Франческа: железни нерви и чувство за хумор.
В сряда вечерта Франческа за пръв път шофира в града. Когато спря пред „Хай Джинкс“ и изключи от скорост, тя погледна Джейкъб с надежда, а той отвърна с широка усмивка.
- Мисля, че си готова за изпита, когато кажеш.
- Наистина ли?
- Да. Ще го вземеш в предградията. Ще бъде много по-лесно, отколкото в града.
- Съжалявам, че така те отвлякох от задълженията ти тази седмица - каза тя, като взе чантата си.
Тази вечер беше нощна смяна в бара, а Джейкъб й беше предложил сама да кара дотам.
- Задълженията ми са това, което Йън нареди - отвърна той е развеселена искра в очите. - А той поиска да се погрижа да вземеш книжка... и да те пазя на всяка цена.
Франческа наведе глава, за да скрие удоволствието си от този отговор.
- Съвсем дребно изискване - пошегува се тя, като си спомни колко пъти едва не размаза колата в чикагския трафик този следобед.
Джейкъб се засмя.
- Беше приятно разнообразяване на обичайната ми работа. Освен това, откакто сме се върнали от Париж, Йън по цял ден е затворен в офиса си, за да приключи новата сделка, и няма нужда от мен.
Франческа се зарадва на новините. Не беше чувала и виждала Йън от онази сутрин, когато лимузината я остави пред дома й. Отсъствието му изостряше трепета, с който очакваше да вечеря с него - да го види, точка - в четвъртък.