- Караш ме да губя самообладание, Франческа.
Усмивката й леко помръкна, когато видя сянката в очите му. Оставаше с ясното впечатление, че той не е безкрайно щастлив от жаждата си по нея.
- В това няма нищо лошо. Нали?
Той примигна и сянката се разпръсна.
- Сигурно няма. Но ни чака програма - промърмори той и обсипа с дъжд от целувки бузата и ухото й. Тя потрепери, слабините й отново се затоплиха. - Господи, колко хубаво миришеш - промълви,той, докато устните му изследваха шията й.
- Йън? Каква програма? - едва успя да попита тя.
Той вдигна глава и тя веднага съжали за въпроса.
- Имаме резервация за вечеря в осем и половина.
- Не може ли малко да закъснеем? - попита тя с увещаващ глас, заровила с наслада пръсти в късата му гъста коса. Толкова рядко й позволяваше да го докосва. Не искаше да спира заради някаква си „програма“.
- За жалост, не може - каза той, като се отдръпна и закопча панталона си. Тя направи същото. Йън я хвана за ръката и я поведе навън. - Ще вечеряме със собственика на компанията, която се опитвам да придобия. Имам сериозни основания да смятам, че тази вечер Зандър Лагранж ще спре да играе вбесяващите игрички на котка и мишка и ще подпише. Мисля, че най-после подсладих офертата с нещо, на което дори това алчно копеле не може да откаже - промърмори той под носа си, докато я водеше по притихналите коридори на апартамента.
- О - промълви Франческа, която на практика тичаше, за да не изостава от широката му крачка. Беше изненадана, че я кани на такава важна бизнес среща. И може би не е много умно от негова страна, мислеше си тя със свит стомах. Родителите й със сигурност биха казали, че е катастрофално решение. - Къде си направил резервация?
- В „Сикстийн“ - отвърна той, като я дръпна в спалнята си и затвори вратата.
Тя примигна.
- Йън, това е един от най-хубавите ресторанти в града - каза тя с нарастваща паника. - Нямам какво да облека на такава вечеря... не и след един час! Пак ли си резервирал частно сепаре?
- Не.
Той й даде знак да го последва. Отвори вратата на гардеробната и включи лампата. Тя влезе и ахна от изумление при вида на безупречно подредените закачалки с костюми. Дългото и тясно помещение беше по-голямо от стаята й. Във въздуха се носеше ароматът на одеколона на Йън заедно с още някаква приятна, остра миризма. Тя забеляза идеално подредените закачалки и рафтове за обувки от кедрово дърво и разбра, че именно от тях идва уханието.
Йън посочи към една дълга закачалка и тя се взря в нея, без да разбира какво става.
Защо в гардеробната му има рокли? Както и дамски обувки и аксесоари?
Изведнъж гърлото я стегна. Тя го погледна ужасено.
- Няма да обличам чужди дрехи! - избухна тя, дълбоко обидена, че изобщо му е хрумнало да й предлага роклите на предишните си любовници.
Той беше слисан от реакцията й.
- Това не са чужди дрехи. Твои са.
Какво искаш да кажеш?
- Маргарит ги изпрати вчера. Конфекция, само са коригирани според размерите ти - обясни той почти извинително.
- Маргарит - повтори бавно Франческа, сякаш изричаше чужда дума за пръв път. - Защо го е направила?
- Защото аз й казах, разбира се.
Един миг двамата просто се гледаха в тихата стая.
- Йън, изрично обясних, че не искам дрехи от теб.
- А аз ти казах, че понякога ще искам да ме придружаваш на места, на които не можеш да носиш джинси, Франческа. Тази вечер случаят е точно такъв. Освен това те помолих да сложиш новите си игли за коса - заяви той толкова рязко, че я разтърси. - Къде са те?
- Как... в чантата ми - заекна тя. - В ателието.
Той кимна.
- Ще отида да ти ги донеса. Междувременно можеш да си вземеш душ и да се приготвиш. Там има бельо. - Той кимна към малкия старинен скрин до закачалката и се упъти към вратата.
- Йън...
Той се обърна с поглед като камшик.
- Няма да споря с теб за това. Искаш ли да бъдеш с мен тази вечер? - попита той тихо.
- Аз... да, знаеш, че искам.
- Тогава се приготви и избери някоя рокля. Не можеш да дойдеш на такава вечеря по джинси.
Франческа остана в стаята, отворила уста от изумление и с изопнати от гняв нерви. Опита се да измисли начин да се измъкне, но не успя. Той беше прав. Нямаше как да влезе под ръка с Йън Ноубъл в един от най-хубавите, най-луксозните ресторанти в града с дрехите, които обичайно носеше.
В обичайния си вид.
Но гневът й от неговата твърда ръка продължи да тлее. По някаква причина отнякъде се появиха спомени за нетърпението на баща й и трудно прикриваното му отвращение от вида й в редките случаи, когато попадаше в компания с негови колеги и приятели, те я тормозеха и само усилиха болката от властното поведение на Йън.