„За Бога, Франческа, ако всичко, което излиза от устата ти, ще бъде толкова глупаво, по-добре я дръж затворена! И не като я натъпчеш с нещо, както правиш цяла вечер.“
Беше на дванайсет, когато баща й я дръпна в кухнята и изрече тези думи. Отново изпита същия прилив на срам и подчинение - позната смесица от емоции. Франческа никога не се тъпчеше пред хора, но критичният поглед на баща й се забиваше в нея при всяка хапка. Откак се помнеше, беше все така.
А ако баща й смяташе, че тя е противно, грозно петно на пода, тя щеше да се погрижи да бъде точно това.
Йън категорично бе пренебрегнал желанията й за облеклото и бе наложил собственото си мнение. А Франческа си мислеше, че той я разбира... дори й съчувства.
Тя отвори рязко едно от чекмеджетата и прокара пръсти по фините копринени бикини, сутиени и чорапи.
Беше казал, че иска тя да приеме сексуалността си... да почувства силата й. Нима всичко това бе част от манипулацията да я накара да го направи?
Тя извади чифт чисто черни чорапи до средата на бедрата. Е, щом Йън иска да я покаже, дано да бъде готов за резултата.
Петдесет минути по-късно, когато излезе от банята, Йън тъкмо връзваше вратовръзката си. Очите им се срещнаха в отражението на огледалото над тоалетката от черешово дърво. Бавно я обходи с поглед и тялото му се скова от внезапна възбуда.
Външността й предизвикваше да бъде обявена за противозаконна. Носеше черна рокля с дълбоко остро деколте, обвиваща тънката й талия, стегнатия, изваян ханш и стройните й бедра като любовник. Със силна смесица от съжаление и възбуда забеляза, че сочните й устни са още подпухнали от енергичното обладаване на члена му. Един опитен мъж веднага би разпознал следите, а той нямаше желание да излага по този начин Франческа пред човек като Зандър Лагранж. Лъскавата й ягодоворуса коса беше вдигната високо, вероятно с диамантените игли, които й беше купил. Носеше семпли перлени обици. Той не можеше да откъсне очи от безупречната кожа с цвят на слонова кост в дълбокото деколте, разкриващо голяма част от гърдите и алабастровите й рамене. Не можеше да повярва, че това е готова рокля. Изглеждаше ушита специално за нея.
Тя беше олицетворение на концентрирана сексуална елегантност.
- Избери друга рокля, моля те - каза той, като с усилие откъсна поглед от примамливия й вид, за да върже вратовръзката си.
- Така ще закъснеем.
Той отново вдигна очи и му се стори, че тя избягва погледа му с тези самодивски очи, които просто го убиваха. Франческа провери съдържанието на абаносовочерната си кожена чантичка в ръката. Жегна го искра на подозрение, макар да бе пленен от вида й.
Да не би съзнателно да беше избрала тази сексапилна рокля, за да си отмъсти, задето й е купил дрехите? Обувките с десетсантиметрови токове и изпънатите чорапи извикаха в съзнанието му яркия образ на тези дълги, великолепни крака, увити около него, докато свирепо я обяздва... подчинява...
...кара я да крещи от блаженство.
Йън се намръщи и влезе в гардеробната. Зандър Лагранж беше развратник. В интерес на истината, не можеше да го понася и беше отвратително мъчение да търпи нелепите му, нарцистични прищевки само и само за да приключи сделката. Беше поканил Франческа на официалната вечеря, защото се притесняваше, че иначе може да каже нещо грубо или остро на мазния Лагранж и да изгуби шансовете си да закупи компанията му. В присъствието на Франческа вниманието му нямаше да бъде толкова съсредоточено върху самодоволното убеждение на Лагранж, че е преметнал Йън.
Щеше да му бъде много по-лесно да се контролира, ако Франческа е там. Нейната свежест го караше да омеква.
Само че не беше възнамерявал да сложи съблазнителна сирена на една маса със Зандър Лагранж.
Върна се в стаята с лека черна жилетка с изящна закопчалка.
- Ако ще бъдеш с тази рокля, облечи и това. Ще покрие цялата тази... - той замълча, впил поглед в голата плът. Гърдите й бяха порядъчно покрити, но голяма част от раменете и деколтето бяха напълно изложени. Платът, който обвиваше и оформяше гърдите й, приличаше на станиол на секс бонбон. От черната тъкан кожата й изглеждаше неимоверно бяла и гладка... и съвсем гола.
- Кожа - промълви той накрая, като с мъка пренебрегна нетърпеливото потръпване на члена си. - Ще говоря с Маргарит. Помолих я за сексапилни дискретни рокли, не такива, от които на човек му пада ченето и му изхвръкват очите.
- Не виждам да ти е паднало ченето - отвърна тя леко и се обърна, за да наметне раменете й с жилетката. Той се забави и тя го погледна. Очите му бяха като залепени в сочния й задник под прилепналата рокля.