- Вътрешно е паднало - промърмори той и нахлузи ръкавите на ръцете й. После я хвана за раменете и я обърна към себе си. - Нали не си сложила тази рокля, за да ми демонстрираш нещо?
- Какво например? - вирна брадичка тя.
- Непокорство.
- Помоли ме да сложа една от тези рокли и аз го направих.
- Внимавай, Франческа - предупреди той с тих, заплашителен глас, като прокара пръст по меката кожа на брадичката й. Тя потрепери. Усети как членът му се пълни с топлина. Тази жена наистина щеше да го убие.
- За какво да внимавам?
- Знаеш какво мисля за импулсивността. И знаеш последиците - добави тихо той, след което я хвана за ръка и я изведе от апартамента.
„Сикстийн“ се намираше в хотела небостъргач „Тръмп Интернешънъл“. Залата беше решена с модерни, изчистени линии и облицована с ламперия от черешово дърво, увенчана с огромен полилей с кристали „Сваровски“. Масата им беше разположена до десетметровите прозорци от пода до тавана, от които се разкриваха величествени гледки към града, а някои от сградите изглеждаха толкова близо, сякаш човек може да ги докосне с ръка.
Франческа първо си помисли, че най-доброто определение за събеседника им тази вечер, Зандър Лагранж, е „лъснат66, но скоро го промени на „хлъзгав66. Научи, че двамата с Йън се познават от Чикагския университет и са отдавнашни съперници - поне от гледна точка на Зандър.
- Значи сте колеги от университета? - попита тя, когато Зандър подметна колко отдавна се познават с Йън.
- Аз карах магистратура, когато Йън влезе в Чикагския - обясни той. - Откакто се появи, аз и всички останали от факултета по информатика не можехме да се измъкнем от сянката на гения му. Двамата с него имахме един и същи научен ръководител. Професор Шараков ме молеше да рецензирам статиите му, а Йън - да напишат книга заедно.
- Не преувеличавай, Зандър - тихо каза Йън.
- Аз пък си мислех, че омаловажавам - отвърна Зандър е бърза усмивка, която не докосна очите му.
Лагранж беше трийсет и няколко годишен, с къса, пясъчноруса коса, сивееща на слепоочията. Беше красив и обаятелен, поне като събеседник за вечеря. Франческа обаче веднага долови скрития конфликт между него и Йън. Още преди сервитьорът да е взел поръчките им за напитките, вече беше усетила, че макар Йън да беше въплъщение на любезния чар, всъщност го презираше. Долавяше антипатията му по скованата поза и напрегнатите мускули в тялото му.
Зандър Лагранж, от друга страна, открито завиждаше на Йън... може би дори агресивно. Тя гледаше ослепителните му усмивки, които повече напомняха на озъбване, и се чудеше дали завистта не е причината за нежеланието му да продаде компанията си на Йън.
- Би ли искала газирана вода? - попита я Йън, когато дойде сервитьорът.
- Не. По-скоро шампанско - каза тя и отвърна на одобрителната усмивка на Лагранж.
Тази вечер се чувстваше дръзка... изпълнена с еуфория. Може би заради сексапилната рокля или зашеметяващата гледка, или възхитения блясък в очите на Лагранж, който я оглеждаше от отсрещната страна на масата, или полугласната заплаха на Йън, преди да излязат от стаята, но тя определено беше бунтарски настроена и...
Оживена.
Това ли е силата, която Йън искаше тя да осъзнае и приеме?
- Къде намери тази роза с дълго стъбло, Йън? - попита замислено Лагранж, вперил пламтящи очи във Франческа, след като Йън поръча бутилка шампанско. Йън му разказа, че е спечелила конкурса за изработването на картината за фоайето. - Значи не само красива, но и талантлива - направи й комплимент Лагранж с поглед, който тя можеше да опише само като „вълчи“. - Разбирам защо си решил да я доведеш тази вечер.
Очите й веднага се стрелнаха към Йън. Нима Лагранж намекваше, че Йън я използва като примамка, за да протекат по-гладко преговорите? Почуди се наистина защо я бе поканил на тази вечеря. По лицето на Йън премина сянка и веднага изчезна.
- Взех Франческа, защото напоследък съм толкова зает с тази сделка, че нямах възможност да се виждаме.
- Чудесно си направил - увери го Лагранж, а тъмните му очи пробягаха по лицето и гърдите на Франческа. Сервитьорът отвори шампанското и Франческа се почувства още по-замаяна и развеселена. - Няма сделка, която една красива жена да не подслажда още повече - добави той и тя се изчерви от смущение.
Стори ли й се, че Йън се скова от напрежение? Може би си въобразяваше, защото той заговори дружелюбно за някакви последни подробности от сделката. Франческа научи, че една от основните спънки до момента е било желанието на Лагранж да получи част от заплащането под формата на акции в компанията на Йън, докато Йън настояваше да плати изцяло в брой. Напълно в негов стил бе да не предостави дори малък дял на когото и да било. В крайна сметка той беше предложил на Лагранж сума, от която той не можеше да се откаже.