- Никой с всичкия си няма да отклони такова предложение, Йън - склони най-сетне Лагранж и вдигна чашата си за наздравица. - За новата ти компания.
Франческа също вдигна чашата си. Усмивката на Йън изглеждаше леко напрегната.
- Лин Сун донесе всички необходими документи в апартамента ми. След вечеря може да отидем там за по питие и да се погрижим за формалностите.
Разговорът се насочи към по-светски теми. Лагранж разпитваше Франческа за рисуването и университета, а тя отговаряше по-ентусиазирано от обичайното, може би заради шампанското. Когато сервитьорът й наля трета чаша, той я погледна косо, но тя не обърна никакво внимание на предупреждението му за благоприличие. Вместо това въодушевено прие, когато Лагранж предложи да поръчат още една бутилка.
По средата на вкусния див костур тя изпита неотложна потребност да отиде до тоалетната. Извини се и понечи да отмести стола си. Йън стана и го дръпна.
- Благодаря - измърмори тя, като срещна погледа му. Той примигна, защото следващият й жест бе да свали жилетката. - Малко ми е топло - обясни задъхано тя.
Той нямаше друг избор, освен да й помогне, но тя забеляза стиснатите му зъби. Франческа грабна чантичката си и се запъти към тоалетната, едновременно смутена и развълнувана от всички погледи, които се обръщаха подире й. Молеше се този на Йън да е също сред тях. Вниманието, което получаваше, беше по-опияняващо и от шампанското.
Това ли преживяват красивите жени ден след ден? Невероятно, помисли си тя, като се усмихна на един четиресетинагодишен мъж, който я зяпаше. Той се спъна и се хвана за дамата си, за да запази равновесие.
Когато се върна на масата, Йън стана, за да й премести стола. Лагранж изглеждаше развеселен.
- Сигурно редовно спирате движението по улицата, Франческа? - каза той, като я гледаше над ръба на чашата си.
- Никога - отвърна тя искрено. - Освен веднъж, когато се спънах посред „Мичиган Авеню“ след един къс маратон, на който получих лошо схващане.
Лагранж се разсмя, сякаш тя нарочно се правеше на скромна. Може би не беше толкова лош. Йън беше твърде суров с него. Тя му се усмихна и погледна косо към Йън. Усмивката й угасна, когато съзря приглушения пламък в очите му, който винаги й напомняше на мълния - предвестник за наближаваща буря.
Останалата част от вечерта премина в чувствен водовъртеж от вкусна храна, кристали „Сваровски“ и възхитени, флиртуващи погледи от страна на Лагранж. През цялото време до нея тихо кипеше тъмната, наситена сексуалност на Йън... натрупваше се... обтягаше се. Тя се смееше много повече, отколкото трябваше, като също така прекаляваше и с шампанското и удоволствието от очарованите погледи на Лагранж и другите мъже в ресторанта. Усещаше идеално Йън, докато тримата бъбреха, и някак знаеше, че той също я усеща. Харесваше й мисълта, че държи мъж като Йън Ноубъл на куката на опияняващата сила на сексуалността си.
По-късно, докато пиеха кафе, тя отмести леко стола си назад и забеляза, че роклята й се е вдигнала по бедрата и разкрива дантеления ръб на един от чорапите. Видя как ръката на Йън се спира по пътя към чашата и почувства погледа му върху скута си.
Замаяна от собствената си дързост, тя плъзна пръст под дантелата и погали меката кожа с бавно, сластно движение. Дръзна да погледне невинно Йън и видя едва сдържания адски пламък в очите му.
Преглътна и оправи роклята си, изпепелена от погледа му.
Йън седеше мълчаливо до нея в лимузината на път за апартамента. Франческа се стараеше да поддържа разговора с надеждата Лагранж да не сметне мълчанието му за сърдито. Нима Йън не я покани на вечерята, за да очарова Лагранж, да го размекне малко? Е, не беше ли направила точно това? Лагранж като че ли си прекарваше чудесно и изглеждаше напълно готов да сложи подписа си, където трябва.
Само че той се оказа малко по-готов да сложи други неща, когато измести Джейкъб, за да й помогне да слезе. Ръката му се плъзна по хълбока й и погали задника й. Франческа се сепна и веднага се отдръпна, отблъсната от докосването му. Вътрешно се присви, като погледна назад и видя ледените искри в очите на Йън.
Мамка му. Беше забелязал.
Франческа мълча през цялото време в асансьора. Опиянението от шампанското избледняваше и тя изведнъж почувства цялата тежест на глупавото си поведение тази вечер. Йън се държеше учтиво, но беше все така мълчалив. Може би й беше бесен, но както винаги това трудно можеше да се отгатне от стоическото му изражение. Лагранж продължаваше да дърдори безсмислици, видимо нехаен за буреносното настроение на Йън и внезапното охладняване и разкаяние на Франческа.