- Ще ви оставя да довършите работата си - каза тя, когато стигнаха до апартамента. - Беше ми приятно, Зандър.
Лагранж пое ръката й и я задържа между дланите си.
- Не, трябва да дойдете да пийнете едно с нас. Настоявам.
- Не мога - отвърна тя също толкова дружелюбно, но твърдо. - Утре имам важни часове в университета. Лека нощ - пожела им тя и се запъти към спалнята на Йън. Изведнъж я обзе непреодолимо желание да се отърве от тази рокля.
-О, не, това е...
- Изчакай ме - каза й Йън с острия си британски акцент и властен тон и с един удар преряза възраженията на Лагранж.
Когато видя пламъка в очите му, я връхлетя нова вълна на непокорство. Как смееше да й говори така заповеднически пред други? Тя вирна брадичка, но после си спомни колко неуместно се бе държала в ресторанта. Колко глупаво. Вдигна очи и видя засегнатото изражение на Лагранж. На нея ли беше обиден, или на Йън, който го бе прекъснал така безцеремонно? Тя кимна веднъж и се отдалечи по коридора. Полазиха я тръпки на безпокойство.
По-рано беше изпитала желание да си отмъсти на Йън за безапелационното му отношение, но дали не беше стигнала твърде далеч?
Той вероятно беше разярен от глупавото й флиртуване цяла вечер. Но нима не си го беше заслужил? Щом стигна в стаята му, Франческа нервно провери съобщенията на телефона си. Не можеше да му позволи да управлява всичко в живота й.
След минута влезе в банята и започна да сваля красивите диамантени игли от косата си, като се мъчеше да се убеди, че е била права в прикритото си неподчинение. Пренебрежението му към мнението й относно дрехите... поканата за вечеря, на която очевидно от нея се очакваше да очарова и плени жертвата му... Как смееше да се отнася с нея като с предмет?
Е, в бъдеще ще знае, че не бива да я използва така, помисли си тя едновременно с тревога и презрение. Косата й се разпиля по гърба и тя се пресегна да разкопчае ципа на роклята си.
Изведнъж чу силен тътен в далечината. Какво, за бога, беше това? Поколеба се дали да не отиде да види как е Йън. Беше прозвучало така, сякаш някой е паднал тежко на пода.
Миг по-късно сърцето й се качи в гърлото, когато чу рязко отваряне и затваряне на вратата на спалнята, последвано от щракването на ключалката.
Озърна се и видя Йън през открехнатата врата на банята.
- Остани с роклята - нареди той с глас като замръзнала стомана. Тя осъзна, че ръцете й още са на ципа. - Ела тук.
Сакото му беше разкопчано, мускулите - напрегнати, изражението - сковано. Погледът й се спусна към лъскавата катарама на колана му и очебийното доказателство за живот под него. Сърцето й заби лудо в гърдите.
- Тръгна ли си Зандър? - попита тя с треперлив глас, като излезе от банята.
- Да. Завинаги.
Тя се спря на няколко крачки от него.
- Какво искаш да кажеш? Защото ти продаде компанията си и повече няма да го виждаш?
- Не. Защото му казах да си вземе компанията и да си я навре в задника.
Тя примигна. За миг й се стори, че не е разбрала резкия му глас със силен акцент. Очите й се разшириха, като забеляза подивелия блясък в очите му.
- Йън... нали не си... ти толкова искаше този софтуер за компанията си! Работи много за сделката. - Коремът й се сви от ужас. - О, не. Нали не си го разкарал заради начина, по който аз се държах тази вечер?
- Разкарах го и го изритах в асансьора, защото не мога да понасям това копеле - процеди Йън през зъби, като се приближи към нея. Тя вдигна поглед и видя гнева и жарта в очите му. Едва не отстъпи назад; толкова свиреп изглеждаше. - И защото има наглостта да поиска още нещо, преди да подпише - добави той, като я спря с ръка на рамото й.
- Какво?
- Теб. Но не беше прекалено егоистичен - продължи той, без да обърне внимание на шокираното й възклицание. - Каза, че може да гледам, докато скрепява сделката с печат между краката ти.
Тя ахна.
- Той го каза, Франческа. Не аз.
Тя го гледаше стъписано. Не можеше да повярва, че Лагранж се е оказал такова противно леке. Но... ако тя не се бе държала така, ако не се бе опитала да предизвика Йън, Зандър нямаше да каже това. Йън щеше да осъществи сделката си. Очите й се замъглиха от сълзи.
О, не. Тя беше съсипала всичко. Може и да заслужаваше да го поизмъчи заради арогантното му поведение, но със сигурност не искаше това.
- Йън, много съжалявам. Не исках... нали не мислиш, че съм искала...
Той сложи ръка на лицето й и изгарящият му поглед я накара да млъкне.