- Знам, че не си искала да развалиш сделката. Не си толкова отмъстителна. Освен това си прекалено наивна, за да знаеш какво правиш. А върховната глупост на Зандър да те поделя с него беше просто черешката на тортата. В мига, в който този тъпак те докосна, със сделката беше свършено. Качих го в апартамента само за да му го съобщя. Но преди да успея, той отправи последното си искане и се наложи да си тръгне много по-рязко, отколкото беше предполагал.
- Не мога да повярвам - промълви тя ужасено.
- Защото нямаш представа как мислят мъжете като Лагранж. Ти се забавляваше, като си играеше с огъня. Имаш тяло и лице на богиня, но манталитет на шестгодишно хлапе с нова играчка.
Прониза я гняв.
- Не съм дете и просто се опитвах да ти докажа, че няма да позволя да се отнасяш с мен като с такова, Йън!
- Права си - каза той, като я стисна още по-здраво за китката и я повлече към другия край на огромната стая. Франческа се запрепъва подире му на високите си токчета. - Искаш да си играеш женски игрички и да ме замеряш с горящи клечки, за да видиш дали ще пламна? Е, дано си готова да понесеш последствията, Франческа.
Той отвори едно чекмедже и грубо извади няколко ключа.
Гърдите й така се изпълниха с тревога, разкаяние и нарастваща възбуда, че едва си поемаше дъх. Защо отключва тази врата? Йън я дръпна след себе си и двамата се озоваха в помещение с размери около шест на четири и половина метра с множество вградени шкафове и чекмеджета от черешово дърво. Той затвори вратата и тя се огледа. Отсрещният ъгъл беше облицован с огледала и в него беше разположено някакво приспособление с пружини, колани и черни найлонови каишки. Тя го гледаше с разширени очи, а сърцето й пулсираше в ушите.
- Застани пред дивана и съблечи роклята.
Едва когато откъсна очи от смразяващото приспособление, забеляза плюшения диван до стената срещу полиците и огледалото. От тавана висеше елегантен полилей, който някак странно не изглеждаше неуместно. Типично в стила на Йън да комбинира кристал с разврат. Нямаше прозорци, но имаше други особени неща като две раздалечени куки с каиши на стената, висок стол с необичайна извивка пред парче дърво, монтирано на стената като балетна станка, и тапицирана пейка.
- Йън, каква е тази стая?
- Това е стаята, в която ще получаваш по-сериозните наказания - каза той, като се приближи до чекмеджетата и отвори едно от тях.
Франческа с разширени очи видя няколко палки и инструменти с кожени каишки. Устата й пресъхна, когато той хвана дръжката на познатата палка от черна кожа и я вдигна.
О, не.
- Наистина не съм искала да проваля сделката ти тази вечер - издума припряно Франческа.
- А аз ти казах, че знам това. Няма да те накажа, защото Зандър Лагранж е шибан кретен. Ще те накажа, защото цяла вечер ме измъчваш. Не те ли помолих вече да съблечеш роклята? - В тъмните му ангелски очи проблесна едва доловима искра на развеселеност, когато се обърна към нея с палката в ръка, но тя веднага помръкна, защото Франческа не помръдна.
- Вратата не е заключена, Франческа. Ако решиш, можеш да си тръгнеш. Но ако останеш, ще правиш каквото ти казвам.
Тя прекоси стаята и се спря пред дивана, останала без дъх. Зърна бледото си отражение в огледалата, когато се пресегна да разкопчае роклята си. В другия край на стаята Йън се спря пред едно чекмедже, загледан в движенията, с които тя лека-полека сваляше роклята от тялото си.
Франческа се поколеба.
- И тези ли? - попита тя с разтреперан глас за сутиена, бикините, чорапите и обувките с високи токове.
- Само сутиена и бикините.
Той грабна някакви неща от чекмеджето и се приближи към нея. Тялото му препречваше погледа й и тя не виждаше какво е оставил на масичката освен палката. Успя да зърне само един предмет, който приличаше на продълговата фуния от черна гума с пръстен, закрепен към по-дебелия край.
Тя се съсредоточи върху ръката му и клиторът й потръпна от възбуда, когато съзря бурканчето със стимуланта. Той явно бе забелязал погледа й - или щръкналите зърна, - защото на устните му се изписа мрачна усмивка.
- Точно така. Имам слабост към теб. За съжаление. Не мога да понеса мисълта да изпитваш само неудобства - каза той, като отваряше бурканчето. Натопи дебелия си пръст в белия крем и я погледна в очите. - Дори сега, когато заслужаваш хубаво, сурово наказание.
Тя преглътна.
- Наистина съжалявам, Йън - отвърна тя, но не заради заплахата от черната палка на масичката и не заради другото странно черно нещо, което бе забелязала.
Той леко се намръщи и пристъпи към нея. Тя изпъшка силно и простена, когато пръстът му се впи между срамните й устни и енергично, но безгрешно втри крема в клитора й.