- Да? - попита той грубо.
Франческа отвори уста, притиснала пламналата си буза в кадифената тапицерия.
- Много е... странно - промълви тя. Не можеше да го опише с думи: тревожност от позата, в която лежеше в скута му, оставила се на неговата милост, срам от факта, че му дава власт над тази интимна, забранена част от тялото си, възбуда от дразненето, вдъхващо живот на всички нервни окончания, за да усили пламъка в клитора й по начин, който никога не бе изпитвала до момента...
... вълнение от напрежението, стегнало мускулите на Йън, докато я чукаше с фунията.
Той я вкара по-дълбокош Франческа изписка от изненада.
- Боли ли? - попита той, притиснал уреда с пръсти, за да не се измъкне.
Тя поклати глава, неспособна да каже каквото и да било. Клиторът й бе достигнал до горния праг на възбудата си. Сякаш усетил това, Йън се пресегна под тялото й и разтвори срамните устни, за да потърка щръкналата плът. Франческа се разтрепери върху скута му.
- Вече разбираш ли защо и на жените им харесва - каза той, като извади фунията, после отново я плъзна навътре - също като на мъжете?
Тя неудържимо застена. И още как. Нервите по целия й таз пламнаха. Той продължаваше да вкарва и изкарва фунията от дупето й и в същото време да търка клитора й. Ако продължеше така, скоро щеше да я разтърси оргазъм.
За съжаление, той имаше други планове. Отдръпна ръката си и извади фунията, а тя простена от внезапното прекъсване. Усети пръстите му върху белезниците. Той ги откопча и свали превръзката й от очите. Тя примигна. Дори приглушената светлина от кристалния полилей беше твърде ярка за очите й след пълния мрак. Йън хвана ръката й.
- Стани. Ще ти помогна.
Все още объркана от светлината и рязкото секване на удоволствието, тя беше признателна за подадената й ръка. Застана пред него, зачервена от възбуда и олюляваща се на високите токчета. Той вдигна блеснали от жар очи; ерекцията му ясно личеше между леко разтворените му крака.
- Хареса ти, нали? - попита той, вперил присвити очи в нея.
- He - прошепна тя, макар да знаеше, че пламналите й бузи, зачервената кожа и щръкналите зърна я издават.
Той само се усмихна и се изправи. Нежно отметна косата от лицето й и тя вдигна очи към неговите, неспособна да прикрие копнежа си. Простена тихо, усетила ръката му върху ханша си отзад и тъканта на панталоните и ризата му върху чувствителната си кожа.
- Непокорна дори пред несъмнено поражение? Не спираш да ме удивяваш, прекрасна моя. Ела с мен - каза той и я улови за ръката. Тя тръгна до него, но внезапно спря, видяла отражението си в огледалото.
На фона на мастиленочерните чорапи и червеникавозлатните косми между бедрата кожата й изглеждаше много бледа. Косата й беше разпиляна до кръста. Зърната й бяха яркорозови и стегнати от възбуда, а белите полукълба на гърдите й се издигаха и спускаха с плиткото й дишане.
Тя не можеше да откъсне шокирания си поглед от страстното си преображение.
- Виждаш ли? - попита Йън, като се наведе до нея, а от топлия му дъх в ухото й отново я прободе наслада. - Виждаш, нали? - повтори той и разпери собственическа длан върху корема й. - Виждаш ли колко си красива?
Зачервените й устни се разтвориха, но от тях не излезе нито дума.
- Кажи го - прошепна той грубо. - Кажи, че виждаш това, което виждам и аз, когато те погледна.
- Виждам го - отвърна тя замаяно... с някаква почуда, сякаш за миг й се стори, че това са вълшебни огледала.
- Да. И това е сила, с която шега не бива.
Отне й секунда да осъзнае, че усмивката на Йън не е нито самодоволна, нито предизвикателна. Не, беше победоносна заради това, което тя бе видяла в огледалото... заради признанието й. Защо му пука дали тя се мисли за красива?
Поведе я към извратеното на вид приспособление с необяснимите колани и каиши, висящо от тавана. Сърцето й биеше ускорено. Йън дръпна надолу основната хоризонтална тръба, така че една пружина се разтегна и три подплатени кожени ремъка с ширина около десет сантиметра се спуснаха хоризонтално на метър и нещо от земята. Момент... с тях можеше да се вдигне човешко тяло във въздуха. Ако на кръглия колан се подпреше главата, а другите два се използваха за гърдите и ханша, то другите каишки щяха да служат за връзване на китките и глезените.
Така човек да се окаже напълно завързан... и безпомощен, помисли си Франческа. Погледна към Йън, който държеше люлката. В сините му очи се отразяваше светлината от полилея. Невярващото й изражение беше изместено от тежест в гърдите.