Миг по-късно вече лежеше отгоре й. Коремите им се повдигаха и спускаха в унисон, а членът му беше дълбоко потънал в топлата й, тясна вагина. Той отвори стиснатите си очи и видя, че го гледа.
- Зле ли се отнасям с теб, Франческа?
Тя не отговори веднага, но по сериозния й поглед разбра, че тя знае, че не става дума само за тази вечер, а за всичко - за неспособността му да устои на тази жизнена, талантлива, красива жена, въпреки че неминуемо щеше да потъмни блясъка й със своята сянка... и рано или късно да я накара да си тръгне наранена.
Мисълта да види изражението на отблъскване върху лицето й го сряза дълбоко.
- Има ли значение? - отвърна тя меко.
Мускулите на лицето му се сгърчиха в спазъм. Той започна да се движи, като я чукаше с дълги, старателни движения и потръпваше от чистите вълни на удоволствието.
Не. Нямаше значение.
Той не можеше да стои далеч от Франческа, независимо какви бяха последствията за нея... или за самия него.
След като отново се любиха, той я прегърна и си говориха като любовници - или поне Франческа предполагаше, че така си говорят любовниците, защото нямаше опит. Невероятно бе да го слуша как й разказва за детството си в Белфорд Хол - имението на дядо му в Източен Съсекс. Искаше й се да го разпита за живота с майка му в Северна Франция - несъмнено преживяването трябва да е било тежко в сравнение с лукса и привилегиите на внука на графа, - но не събра смелост.
Притеснено повдигна темата за Зандър Лагранж. Йън обаче беше непреклонен: нейното поведение не беше основната причина за развалянето на сделката.
- Това беше само последната капка. Противно ми беше да го ухажвам, за да се докопам до този софтуер. Винаги съм го презирал, още от седемнайсетгодишен. Нямах никакво желание да му се подмазвам. Седмици наред избягвах личната среща с него. - Той притвори очи при спомена. - Всъщност трябваше да се срещнем онази вечер, когато се запознах с теб на коктейла във „Фюжън“. Тогава помолих Лин да отмени уговорката.
Сърцето й подскочи.
- Когато Лин дойде при теб тогава, реших, че изглеждаш подразнен, защото не искаш да си губиш времето с мен.
Той я побутна леко по брадичката и тя вдигна очи.
- Защо си решила така?
- Не знам. Помислих си, че си имаш куп по-приятни неща за вършене от това да се запознаваш с мен.
Тихият му смях я сгря. Той лекичко притисна главата й и тя доволно я отпусна върху гърдите му.
- Аз не говоря неща, които не мисля, Франческа. Нямах търпение да се запозная с теб още откакто видях конкурсната ти картина и разбрах, че ти си нарисувала „Котарака“ - каза той, съкращавайки името на картината, която висеше в библиотеката му... картината на самия него, уловен неволно от Франческа. Тя притисна устни в кожата му и го целуна, силно развълнувана от това малко откритие. Пръстите му се впиха в косата й.
- Но какво ще правиш без софтуера за новата си компания?
- Това, което трябваше да направя от самото начало - каза той енергично, като масажираше скалпа й с връхчетата на пръстите си и я караше да тръпне от удоволствие. - Ще създам свой собствен. Ще отнеме повече усилия и време, но трябваше отдавна да се захвана с това, вместо да се занимавам с този задник. С хора като Лагранж не се прави добър бизнес. Не знам защо се заблуждавах.
По-късно тя му разказа кога за пръв път е започнала да осъзнава, че е художник: на осем години, по време на лагер за дебели деца.
- За ужас на родителите ми не отслабнах дори с един килограм, но разбрах, че много ме бива да скицирам и рисувам - измърмори тя, все така отпуснала глава на гърдите му, доволна и сънена под ръката му, която галеше косата й.
- Родителите ти явно са били обсебени от теглото ти - отбеляза той. Дълбокият му глас вибрираше в коравите му гърди и гъделичкаше ухото й. Тя погали бицепса му с любопитни пръсти, възхитена от твърдостта му.
- Бяха обсебени от желанието си да ме контролират. Теглото ми беше едно от малкото неща, върху които нямаха власт.
Стори ли й се, че мускулите му се стегнаха при тези думи?
- Тялото ти се е превърнало в бойно поле.
- И психолозите така казваха.
- Представям си какво биха казали за факта, че си се забъркала с мен.
Тя вдигна глава и го погледна в очите. Светлината в спалнята беше много слаба и тя не виждаше добре изражението му.
- Защото и ти искаш да контролираш всичко ли?
Йън кимна.
- Казах ти, че на практика докарах бившата си жена до ръба.
Сърцето на Франческа заби силно, докато се взираше в изумителната му мъжка красота. Знаеше колко рядко говори той за миналото си.