- А ти... държеше ли толкова на нея, че постоянно да мислиш дали се чувства добре?
-Не.
Тя примигна от бързия, категоричен отговор. Той леко присви очи и отмести поглед.
- Не бях влюбен в нея, ако това питаш. Бях на двайсет и една, студент в колежа и пълен глупак, че се хванах с нея. Бях се скарал с баба и дядо. Много. Не си бяхме говорили от месеци. Сигурно съм бил малко уязвим и съм можел лесно да бъда заслепен от жена като Елизабет. Запознахме се на благотворително събитие в Чикаго, на което дойде и баба ми с надеждата да се помирим. Елизабет беше надарена балерина от богато американско семейство. Беше научена да се стреми към типа обществено положение, което баба ми символизира.
- И ти самият.
- Точно това си мислеше Елизабет... преди да се оженим и да ме опознае. После разбра каква грешка е допуснала. Търсеше принца, но се озова с урода - каза той с невесела усмивка. - Може и да беше девица, но далеч не беше невинна в изкуството да получава това, което поиска. Реши, че ще ме хване в капана си, а аз се оказах достатъчно глупав, за да й го позволя.
- Тя... нарочно ли забременя?
Йън кимна.
- Знам, че много мъже казват така, но в нашия случай беше доказана истина. След като забременя и се оженихме, намерих старите й опаковки от хапчета в банята. Явно ги бе взимала доста нередовно. Попитах я директно и тя призна, че след като сме започнали да излизаме, ги е спряла. Твърдеше, че искала дете от мен, но аз не й вярвах. По-точно, тя наистина е искала да забременее, за да се оженим, но не мисля, че е искала да бъде майка.
Сърцето на Франческа се сви.
- Не се ли боиш, че и аз може да направя същото? С противозачатъчните, имам предвид?
- Не.
- Защо си толкова сигурен? - попита тя, стоплена от бързия и уверен отговор.
- Защото на трийсет години познавам хората много по-добре, отколкото на двайсет и една - отвърна сухо той.
- Благодаря - прошепна тя. - И какво стана след този разговор?
- Бях сигурен, че след като съм разбрал за манипулацията й, тя някак ще навреди на детето. Целта на бременността й вече беше постигната. Бяхме женени. Тя беше много красива, поне физически, и отдадена на танца. Въпреки плановете й, струва ми се, че мисълта какво ще се случи с тялото й... и с живота й я ужасяваше. Не беше майчински тип. Подозирах, че може да се опита да прекрати бременността. Аз обаче нямаше да го допусна. - Той отвърна спокойно на погледа й. - Не Елизабет исках да предпазя. А детето, което носеше. Така че, да, започнах да я следя изкъсо. Знаеш на какво съм способен.
- Но ти спомена, че тя се е опитала да обвини теб за загубата на бебето.
Той кимна.
- Каза го, защото твърде много я притисках да се грижи за себе си. Контролирах всичко, което правеше, цялото й ежедневие. Чувстваше се ограничена... затворничка на моята тревожност. И несъмнено беше права за това. Така правя, когато ме е грижа за някого, а за това дете наистина ме беше грижа.
- И все пак това не е правдоподобна причина да загубиш дете. Една на всеки пет жени прави спонтанен аборт, нали? Защо не го е приела като нещо естествено, а е решила, че ти си виновен? - попита Франческа, озадачена и малко подразнена от тази Елизабет. Звучеше й като истинска манипулативна кучка.
- Никога няма да разберем със сигурност. Пък и няма значение.
Според Франческа обаче имаше, и то голямо. Беше свързано с причината той да се смята за толкова омърсен, толкова съсипан по отношение на интимните връзки.
- Защо се ожени за нея, щом не си я обичал? - не можа да се сдържи тя.
Той сви леко рамене, а Франческа изпита непреодолимо желание да го докосне по мускулестата плешка. Искаше й се да го утеши. Не можеше да държи ръцете си далеч от него. Кой знае кога отново ще й позволи?
- Никога не бих допуснал мое дете да се роди копеле.
Пръстите й се спряха в ласката. За втори път споменаваше, че самият той е незаконороден. Спомни си как още първата вечер, на коктейла в нейна чест, бе нарекъл себе си „копеле“.
- Баща ти - прошепна тя, забелязала блясъка в сините му очи. Дали това бе предупредителна искра, безмълвно послание да внимава къде стъпва? Тя прие риска и продължи. - Знаеш ли кой е?
Йън поклати глава. Напрежението в раменете му вече ясно се усещаше, но той не стана. Франческа събра кураж от факта, че този път той не се извини и не се отдръпна, както би направил друга вечер.
- Някога било ли ти е любопитно да разбереш?
- Единствено за да мога да го убия.
Устата й се разтвори от изумление. Не беше очаквала толкова силна, наситена агресия.
- Защо?
Той притвори очи за миг и тя се запита дали не е стигнала твърде далеч.
- Който и да е, явно се е възползвал от майка ми. Не знам дали я е изнасилил, или е прелъстил една уязвима, болна жена, но и в двата случая нося гените на шибан изрод.