- О, Йън - прошепна тя със сърце, изпълнено със състрадание. Що за кошмар за едно малко момче. Що за кошмар за един възрастен мъж. - Никога не си го виждал, никога не те е търсил?
Той поклати глава със затворени очи.
- А майка ти... тя никога ли не...
Йън отвори очи и я погледна.
- Като дете всеки път, когато повдигнех въпроса, тя се изнервяше и започваше да извършва онези повтарящи се, ритуални действия. С времето свикнах да бягам като от чума от темата за самоличността на баща ми. Но вътрешно го намразих. Той й беше причинил това, той я беше направил нервна и изплашена. Някак си просто го знаех.
- Но тя вече е била болна... от шизофрения...
- Да, но самото му споменаване предизвикваше пристъп ...от тежките...
Изражението на лицето му бе непоносимо. Франческа беше разтърсена.
- Йън, толкова съжалявам - каза тя, като го прегърна силно.
Той изпъшка, после тихо се засмя и отново погали косите й.
- Мислиш ли, че ако ме стиснеш като питон, ще ми стане по-добре?
- Не - измърмори тя, долепила устни в голите му гърди. - Но няма да ти навреди.
Той я притегли в обятията си и като я сложи по гръб, легна отгоре й.
- Така е - промърмори той и я целуна по онзи изкусен, само негов си начин, който я караше да забрави всичко... дори неговото страдание.
Франческа знаеше, че цял живот ще помни тази нощ, прекарана в прегръдките на Йън и неговото легло. Невероятно бе как се разкри пред нея... поне малко. Някога й бе казал, че връзката им ще бъде чисто сексуална, и наистина взаимното им привличане - взаимното им обсебване - беше повече от силно.
Но тази вечер имаше и нещо повече от секс. Или поне така се стори на Франческа...
Тя се събуди, окъпана от златните слънчеви лъчи, нахлуващи през пищните завеси. Примигна сънено и забеляза, че е сама в луксозното, разхвърляно легло, в което бе прекарала толкова много страстни, интимни часове с Йън предната нощ.
- Йън? - повика го тя, пресипнала от съня.
Той излезе от банята. Изглеждаше поразително с тъмносините си панталони, снежнобялата си риза, черната копринена вратовръзка на светлосини райета и онази тока на колана му ниско върху тесния ханш, която винаги приковаваше вниманието й. Нима наистина го бе видяла чисто гол предната нощ, нима наистина бе гледала отражението му в огледалата с всички тези стегнати, изпъкнали мускули, потръпващи в унисон с чукането?
Дали не бе сънувала, че цяла нощ я е прегръщал и е правил любов с нея?
- Добро утро - каза той, като се приближи към леглото и закопча единия ръкавел със сръчните си пръсти.
- Добро утро - отвърна уморено тя и му се усмихна. Беше безкрайно доволна, облята от топлото слънце и възхитена от вида му.
- Опасявам се, че трябва да замина за известно време. Не знам кога точно ще се върна.
Замаяната й усмивка залезе. Думите му отекнаха в главата й като изстрел.
- Говорих с Джейкъб; ще ти даде урок по мотоциклетизъм. Бих искал да вземеш книжка за управление на мотори заедно с тази за лека кола. Лин ще ти изпрати правилника за моторите. Оставям ти таблета, за да можеш да учиш - продължи той, като посочи масата в ъгъла на стаята. Енергичният му, нетърпящ възражение тон още повече я стъписа.
- Йън, прощавай... но аз още съм на репликата „заминавам и не знам кога ще се върна“ - каза тя, като се поизправи и подпря на лакът.
- Тази сутрин ми се обадиха. - Струваше ли й се, че избягва погледа й? - Възникна нещо спешно.
- Йън, недей.
Той се спря, изненадан от острия й тон, с ръка на ръкавела. Очите му проблеснаха.
- Какво?
- Не заминавай - отрони тя.
За един тревожен, кошмарен момент се възцари тишина.
- Знам, че вероятно се чувстваш уязвим след миналата нощ, но не бягай от мен - каза умолително тя, донякъде шокирана от самата себе си. Нима се беше страхувала точно от това цяла нощ, докато си говореха, правеха любов и истински споделяха? Нима през цялото време се бе притеснявала да не я изостави веднага след тази интимност?
- Не знам за какво говориш - каза той, като отпусна ръце.
- Нямам избор, Франческа. Нали разбираш, че работата ми понякога налага да пътувам?
- О, разбирам - отвърна тя. Гърдите й се изпълниха с емоция. - Фактът, че отпрашваш още на сутринта, няма нищо общо с това, което се случи тази нощ.
- Не, няма - каза рязко той. - Защо е всичко това?
Тя наведе поглед към завивките; не искаше той да види сълзите, които пареха в очите й. Искаше й се да избухне от гняв... от обида.
- Да. Защо ли? - повтори горчиво тя. - Глупава, наивна Франческа. Защо забравих, че става дума само за секс и твоето удобство? А, и твоя кур, разбира се. Да не забравяме този важен играч.