- Държиш се глупаво. Обадиха ми се. Трябва да замина. Това е всичко.
- Но защо? Кое е толкова спешно? Кажи ми.
Той примигна, видимо сащисан от прямата й настойчивост. Франческа забеляза, че ъгълчетата на устата му са побледнели от гняв.
- Защото се налага. Има неща, които не могат да се избегнат, и това е едно от тях. Това е единствената причина да замина. Би трябвало да е достатъчна за теб. Освен това намусеното ти държание не ме насърчава да ти се доверявам - добави той под носа си, докато се отдалечаваше.
Франческа усети надигаща се ярост. Това беше прекадено. Да я зареже отново по този начин, особено след като така му се откри предната нощ... след като бе решила, че и той е направил същото.
- Ако заминеш сега, няма да те чакам. Всичко ще свърши.
Той се извърна с издути от гняв ноздри.
- Предизвикваш ли ме, Франческа? Хвърляш ми ръкавица? Наистина ли си толкова отмъстителна?
- Как може да ми задаваш този въпрос, след като ти бягаш заради случващото се помежду ни? - възкликна тя, като седна и покри гърдите си с чаршафа.
- Единственото, което се случва помежду ни, е, че ти се държиш като разглезено, егоистично хлапе. Имам неотложна работа, която трябва да свърша.
- Тогава ми кажи каква е тя. Поне това, Йън. Или си мислиш, че според правилата на тази проклета връзка и моето „подчинение“ нямам дори право да те питам? - процеди тя.
Йън взе сакото си от облегалката на стола. Тя със закъснение забеляза готовия кожен куфар, който стоеше до малкото му куфарче. Той наистина заминаваше. Отново се почувства с вързани очи. Той наметна сакото си и я погледна със стъклени очи.
- Както казах, когато се държиш така, губя желание да ти давам обяснения. - Той вдигна багажа си. - Ще ти се обадя довечера. Може би дотогава ще си се почувствала по-добре.
- Не си прави труда. Няма да се почувствам по-добре. Уверявам те - отвърна тя с възможно най-голямо достойнство... и студенина.
Цветът се дръпна от лицето му. Внезапно й се прииска да си вземе думите назад, но инатът и гордостта й не позволяваха. Той кимна с изпънати устни и излезе от стаята, като затвори вратата след себе си с рязко щракване, което отекна отвратително в ушите й.
Франческа стисна очи под тежестта на нещастието.
Три дни по-късно тя седеше в офиса на Отдела за моторни превозни средства в Диърфийлд, Илинойс, и разучаваше правилника за движение на мотоциклети на таблета на Йън. Да, все още планираше никога повече да не се среща с него за сексуални контакти, и не, той определено й беше повярвал онази слънчева петъчна сутрин, защото нито веднъж не се опита да се свърже с нея. Франческа постоянно си повтаряше, че се радва, задето не й се обажда, но някак си не звучеше толкова убедително дори пред себе си.
Какво беше това изражение, което помрачи лицето му, когато тя му каза да не я търси повече? Защо и тогава, и преди време, когато откачи, щом разбра, че е девствена, все той изглеждаше зарязан и нещастен, а не обратното? От тези мисли имаше чувството, че невидима гигантска ръка е стиснала сърцето й.
Не, нямаше да мисли за такива неща. Не можеше да разсече мрака на сложния душевен свят на Йън. Лудост би било дори да се опитва.
Малко се изненада, че реши да продължи уроците по шофиране с Джейкъб въпреки раздялата си с Йън. Колкото и да беше странно, беше обсебена от мисълта да получи книжка. Може би част от нея вярваше на думите на Йън. Това беше важен крайъгълен камък в развитието, който тя бе пропуснала заради емоционалните проблеми в детството и юношеството си. Непреодолимото желание да шофира някак си бе свързано със стремежа за пръв път да поеме пълен контрол над живота си. Образованието й вървеше добре. Картината за Йън скоро щеше да бъде готова.
За пръв път в живота си наистина чувстваше, че взима нещата в свои ръце... а не се препъва ден за ден. Искаше сама да върти волана на живота на Франческа Арно, точно както бе казал Йън. Дори да катастрофираше... поне щеше да знае кой е виновен.
Очите й започнаха да парят от взиране в екрана. Вече беше минала изпита за лек автомобил, но я чакаше този за мотоциклети.
- Уверена ли се чувстваш? - попита Джейкъб, който седеше до нея и четеше вестник. Беше пълно с хора. Чакаха вече близо два часа да повикат Франческа.
- За писмената част - да. Но може би трябваше да се упражнявам повече от един ден на мотора на Йън?
- Ще се справиш - успокои я Джейкъб. - Всъщност управлението на мотора ти идва повече отвътре, отколкото да караш колата, а взе изпита за шофиране на автомобил с отлични резултати.