Тя го изгледа недоверчиво.
- Едва минах практическия. Първата ми работа, като излязох на пътя, беше да засека друга кола.
- Но това беше единствената ти грешка - напомни й той. Мил човек.
Тя чу името си.
- Пожелай ми късмет - каза тя неспокойно, като се изправи.
- Няма нужда. Ще се справиш - отвърна той значително по-уверено, отколкото имаше основания, поне според нея.
Взе практическата част с мотора на Йън: елегантна, агресивна европейска машина. Джейкъб няколко пъти й бе споменал през последните дни, че Йън храни отдавнашна любов към мотоциклетите.
- Струва ми се, че ми е казвал, че като малък е ремонтирал мотоциклети. Има страшна дарба за това. Сигурно всичко е свързано е този математически, компютърен мозък в главата му. Знам само, че може да поправи кола едва два пъти по-бавно от мен, а аз съм почти два пъти по-възрастен от него - каза Джейкъб преди няколко дни е нотка на гордост в гласа.
От него Франческа научи още, че Йън е съсобственик на набираща все по-голяма популярност новаторска френска компания за свръхскъпи високотехнологични мотоциклети и мотопеди.
Съгласи се Джейкъб да я научи да кара мотор само защото подозираше, че той си спомня какво каза тя за мотопедите в Париж. В интерес на истината, един такъв щеше да се впише в ограничения й бюджет и едновременно е това отговаряше на нуждите от транспорт и възможностите за паркиране в оживения град, какво остава за нарастващото й желание за независимост и по-добър контрол върху живота й. Възнамеряваше да си купи евтин скутер, след като вземе книжка. Майната му, ако се беше възползвала от предложението на Йън, след като я беше зарязал.
Щеше да приеме стоте хиляди долара, които си беше заработила е картината. Щеше да вземе всичко, което й беше предложил, и да си тръгне, точно както той си бе тръгнал онази сутрин.
Или поне така си казваше. Успокояваше се, че е точно толкова закоравяла към Йън, колкото и той към нея.
Гадното копеле. Да стане и да си тръгне, след като тя се беше оголила пред него... след като и той сякаш бе сторил същото пред нея.
- Е? - изправи се Джейкъб, когато тя се приближи унило към него в чакалнята след изпита. Той се вгледа внимателно в лицето й и очите му се разшириха. - Не се притеснявай. Ще се упражняваш още малко и веднага ще се явиш пак.
Франческа се ухили.
- Баламосвам те. Взех го. Този път наистина отлично.
Той я прегърна и я поздрави, а Франческа се смееше, изпълнена е облекчение. Беше успяла! По-добре късно, отколкото никога.
Джейкъб се извини и отиде да прибере мотора на Йън в багажника на лимузината. Франческа беше останала изумена колко пространство има в луксозния автомобил, когато Джейкъб сгъна Стойката и я прибра между седалките. Франческа седеше в чакалнята и чакаше да я повикат за снимка за книжката. Тук винаги се чакаше. След няколко минути на нарастващо нетърпение и отегчение тя отвори таблета на Йън, доволна, че може да разгледа каквото й е приятно, вместо да учи правилника. Кликна на търсачката и се появи меню с няколко адреса - очевидно редовно посещаваните от Йън сайтове. Тя ги разгледа е известно чувство на вина. Къде сърфира Йън? Повечето теми изглеждаха логични - компании и хора, които беше проучвал.
Едно обаче се отличаваше от останалите. Тя щракна върху него, като предпазливо се огледа да не би Джейкъб да я види как си пъха носа в работите на шефа му.
Институтът по геномика, разположен на югоизток от Лондон сред красив горски пейзаж. Франческа разгледа ултрамодерната сграда и околностите й. Едва когато се зачете, разбра, че институтът е световен първенец в изследването и лечението на шизофренията.
Спомни си за майката на Йън и сърцето й се сви. Дали той следи развитието на средствата за лечение на тази жестока, унищожаваща болест в памет на Хелън Ноубъл? Или финансира някои изследвания?
- Джейкъб? Какво е Институтът по геномика? – попита тя с престорено небрежен тон, когато шофьорът се върна и седна до нея.
- Представа си нямам. Защо?
- Не знаеш ли? Някакъв научен институт и болница. Никога ли не си чувал за него от Йън?
Джейкъб поклати глава.
- Не, никога. Къде се намира?
- На югоизток от Лондон.
- Това обяснява нещата - отвърна невъзмутимо той. - Ако е някоя от британските му компании, няма как да знам за нея.
- Защо?
- Той никога не ме използва като шофьор в Лондон. Държи собствена кола при апартамента си в града.
- Аха - каза нехайно Франческа с надеждата, че успява да прикрие любопитството си. - Има ли и други места, на които шофира?
Джейкъб се замисли.
- Не, като се замисля, няма. Пътувам навсякъде с него, освен в Лондон. Но това не ме учудва. Нали Йън е британец. Логично е да няма нужда от шофьор в Лондон. Затова и не съм с него сега.