Йън не знаеше отговора на този въпрос, но като се вгледа внимателно, се увери, че невинността й не е поза. Тя се движеше е широката, енергична походка на юноша и постоянно ръсеше нетактични реплики.
Красотата й се разкриваше докрай само докато разглеждаше омагьосано произведенията на изкуството в дома му или зяпаше хоризонта през прозореца, или когато той тайно я наблюдаваше, докато скицираше върху платното онази вечер, напълно погълната от творбата си.
И той не си спомняше да е виждал по-завладяваща и по-пристрастяваща гледка.
Ето че сега се спря във фоайето на апартамента. Тя беше там. От вътрешността на жилището не се чуваше никакъв звук, но той някак си разбра, че Франческа работи в новото си ателие. Дали още скицираше върху голямото платно? Изведнъж си я представи: красивото й лице, съсредоточено напрегнато, тъмните й очи, стрелкащи се между пъргавия молив и гледката навън. Когато работеше, тя ставаше тържествена и достолепна като съдия, а обичайното й смущение се изпаряваше от невероятния й талант и необикновената грация, за която сама не подозираше.
Не подозираше и за огромния си сексапил. Йън обаче ясно усещаше обещанието и силата, които той излъчваше. За жалост, също така усещаше и наивността й. Можеше буквално да я помирише: невинност, примесена с неизпитана сексуалност, която я обвиваше като парфюм и го разклащаше.
По горната му устна се събра пот. За секунди чаталът му се изду, готов за действие.
Той се намръщи, погледна си часовника и извади мобилния телефон от джоба си. Натисна няколко копчета и тръгна по коридора към стаята си. За щастие, личните му покои се намираха в другия край на апартамента спрямо ателието на Франческа. Трябваше да я изтика от мислите си. Да се избави от нея.
Отсреща се чу глас.
- .Люсиен, възникна нещо важно и изоставам с времето. Може ли да се срещнем в пет и трийсет вместо в пет?
- Разбира се. Ще се видим след четирийсет и пет минути. Надявам се да си надянал дебелата кожа, защото днес съм в настроение.
Йън се усмихна накриво, като ватвори вратата на стаята след себе си и я заключи.
- И аз имам чувството, че сабята ми е зажадняла за кръв, приятелю, така че ще видим на кого повече му трябва дебела кожа.
Йън затвори, докато Люсиен още се смееше. Прибра куфарчето си и взе от гардеробната екипа си за фехтовка, състоящ се от пластрон, бричове и жакет. Съблече се чевръсто. После извади едно ключе от куфара си. До спалнята му имаше две гардеробни. В едната бе забранено да влиза който и да било, включително мисис Хансън.
Тя беше лична територия на Йън.
Той отключи махагоновата врата и влезе гол в стаята. Таванът й беше висок, а от двете й страни бяха наредени скринове и шкафове. Вътре винаги цареше безупречен ред. Той отвори едно чекмедже от дясната си страна и взе някои вещи, след което се върна при леглото си.
Грешката му бе, че не бе осъзнал застрашителните размери, които набираше това неудовлетворено желание. Може би през уикенда щеше да повика някоя жена, но междувременно трябваше да утоли сексуалния си глад.
Сложи малко лубрикант в дланта си. Ерекцията му не беше спаднала. Размаза хладния лубрикант по пениса си и по тялото му пробягаха тръпки от удоволствие. Помисли си да легне на леглото, но не... по-добре му беше прав. Взе силиконовия ръкав и хвана твърдия си пенис. Беше поръчал мастурбатора по свои размери, като изрично пожела да бъде прозрачен. Харесваше му да гледа как еякулира. Производителят беше изпълнил всички указания съвсем точно с едно малко изключение - беше добавил тъмнорозов кръг около горния край. Йън реши, че това не е голям проблем, и не възрази. Мастурбаторът не беше заместител. Можеше да има колкото си поиска опитни жени, готови да му направят свирка при първото кимване. През годините беше научил важния урок за дискретността. Беше свел някога внушителния си списък до две жени, които знаеха какво точно иска в сексуално отношение и ясно си даваха сметка какво ще получат в замяна.
Мастурбаторът беше нещо изцяло практично. Не му дължеше нищо, след като изпълнеше функциите си.
Днес обаче, като видя как дебелата глава на пениса му прониква през стегнатия розов пръстен, го разтърси силна възбуда. Той сви ръка и издърпа силиконовия ръкав върху издутия си жезъл до един пръст от основата му. После задвижи ръката си като бутало, доволен от бързината, с която топлината от плътта му се разливаше в дебелия, мек силикон.