- Как го направи, Дейви? - попита тя минута по-късно, когато приятелят й влезе в ателието и тя с облекчение установи, че е той. С това си действие Йън беше успял да срине и малкото й останали немощни защитни сили. Как беше разбрал, че връщането на частите от миналото й ще събори всичките й стени?
Дейви сви рамене и се приближи до масата, на която стояха пособията и боите й. Откъсна една салфетка и й я подаде.
- Йън ми даде картбланш да намеря и купя колкото може повече от картините ти. С такива ресурси не е толкова трудно, колкото изглежда.
- С такива пари, имаш предвид - каза тя, като избърса сълзите от бузата си със салфетката.
Дейви я погледна съчувствено.
- Знам, че миналата седмица ми каза, че всичко между вас с Йън е приключило, но ние се бяхме задействали много по-отдавна... още преди да заминете за Париж. Много ли си ми ядосана?
- Защото си се съюзил с Йън ли? - подсмъркна тя и се усмихна тъжно.
- Не бих го направил просто така. Знаеш откога се опитвам да се докопам до някои от по-старите ти картини. Защото мисля, че си страхотно талантлива, Ческа. Това беше основната причина да се съглася да помогна на Йън. Не парите. - Вниманието му се отклони. Той застана пред картината и с приглушен глас каза: - Надминала си себе си. Това е най-добрата ти творба.
- Наистина ли мислиш така? - попита тя, като се приближи до него.
Дейви кимна сериозно, обхождайки с очи картината.
- Знам, че ми каза, че... връзката ти с него е приключила, Ческа - каза той, като я погледна в очите, - но не мога да не забележа, че Йън Ноубъл е луд по теб. Да, преди изразих съмненията си. Но не става дума само за парите, които хвърля. Няма да повярваш колко усилия и мисъл вложи в издирването на творбите ти.
Франческа не беше сигурна как трябва да се почувства от тези думи. От очите й се отрониха две сълзи.
- Прави го, защото може, Дейви.
- А какво лошо има в това? - попита Дейви объркано. - Какво толкова те плаши в Йън Ноубъл? Виждам, че те привлича, но и нещо те тормози. Какво ти е направил? - Озадачението му премина в тревога.
- О, Дейви - промълви тя нещастно.
Никога не бе споменавала за сексуалната страна на връзката си с Йън... за сексуалното му доминиране и настояването тя да се подчинява. Изведнъж всичко това се изля от устата й в нескопосан опит да предаде максимално цензурно ситуацията.
- Франческа - каза Дейви с леко смущение, - ексцентричният секс не е лошо нещо. Знам, че нямаш голям опит...
- Никакъв... допреди Йън - напомни му тя.
- Да. Но хората правят всякакви странности в леглото. Стига да е по взаимно съгласие и никой да не пострада... - Той изведнъж пребледня. - Нали не те наранява?
- Не... не! - възкликна тя. - Искам да кажа... харесва ми... обожавам начина, по който ме люби - изчерви се тя. Никога не беше водила такива разговори с Дейви... и с когото и да било друг. - Просто е вманиачен на тема контрол... винаги и за всичко. Виж как се е свързал с теб зад гърба ми! Знаел е, че ще ми се прииска да му простя за начина, по който си тръгна без обяснение тъкмо когато започнахме да се сближаваме.
Дейви въздъхна.
- Казах ти. Йън ме помоли да издиря картините ти много по-рано. Няма как да знае, че ще се скарате, за да го използва за одобряване. Виж, през последните седмици прекарах доста време с него, докато търсехме картините и преговаряхме за тях. Знам, че е властен, но е и много загрижен. Да, твърдоглав е и всичко трябва да става, както той каже, но ми беше трудно да споря с него за това, при положение че видимо искаше да те зарадва.
Тя само го гледаше... искаше й се да му повярва...
- Познавам само още един такъв инат като него - каза Дейви предизвикателно. Франческа се засмя. Знаеше кого има предвид. - Ако му обясниш, че доминиращата му роля може да се ограничи само и единствено в секса и спалнята, по-добре ли ще бъде? - попита той.
- Но той почти нищо не споделя за себе си. Изключва ме като лампа.
Дейви кимна с разбиране.
- Решението си е твое, разбира се. Аз обаче не бих бил толкова сигурен, че може да те изключи. Да, през повечето време е неразгадаем, но това не значи, че не го е грижа. Просто умее да се прикрива. Както и да е, исках да знаеш колко целеустремен и щедър беше в събирането на картините ти. Като човек с мисия. - Дейви си погледна часовника. - Трябва да тръгвам. Довечера аз затварям галерията.
- Благодаря ти, Дейви - прегърна го тя. - И за картините, и за разговора за Йън.
- За теб винаги - погледна я развълнувано той. - По-късно пак ще поговорим, ако искаш.