- Не се сърдиш на подаръка? - подкачи я той шеговито.
Франческа се изчерви.
- Би трябвало... но просто... и двете изглеждат така, сякаш са направени специално за мен - каза тя, вперила жаден поглед в каската.
- Защото са - промърмори той.
Тя се усмихна през рамо, забързана към банята, за да се види в огледалото. Как винаги уцелваше идеалния подарък? Искаше й се и тя да можеше да направи същото за него. Телефонът му иззвъня, докато тя закопчаваше якето и се оглеждаше. Стоеше й прекрасно - стегнато, елегантно и секси.
Тя се върна грейнала в стаята. Той отново седеше на дивана и говореше по телефона. Повдигна възхитено вежди, когато тя се завъртя като модел пред него, и сините му очи я обходиха от главата до петите.
- Да помислим за издаване на облигации - каза той на човека от другата страна на линията. Тя се приближи към него, чувствайки се нелепо щастлива след разговора им отпреди малко. Дали пък не допуска грешка, като отстъпва от решението си да приключи връзката си с него?
Но той беше казал, че ще се опита да не я командва. Това означаваше много за нея. Знаеше, че хората не се променят за един ден, а и при Йън стремежът към контрол и над околните съществуваше още от детството му, когато е бил принуден да се грижи за майка си, вместо обратното.
Може би донякъде и това беше причината да приеме подаръка. Щом той щеше да се опита да се огъне поне малко, тя трябваше да стори същото. Разбира се, не можеше да не признае, че не е никак трудно да приеме великолепното яке и каската, мислеше си тя, като плъзгаше ръце по изваяните линии на дрехата. Видя искрата в очите на Йън, когато докосна кожата под гърдите си.
Нейната кръв също кипна. Направи още една крачка към него. Той я гледаше вторачено е леко потрепващи ноздри. В съзнанието й изведнъж просветна болката от раздялата им, дълбокият страх, че вече никога няма да го докосне.
- Да видим лихвата на облигациите и таксите и ще ги сравним с банков кредит - каза Йън в слушалката.
Франческа усети в гърдите си странна смесица от дързост, благодарност и страст. Той й беше дал безценния дар на картините й. Беше й върнал миналото.
И тя искаше да му даде нещо в замяна.
Лицето му доби сковано изражение, когато тя застана пред него и нежно разтвори коленете му. Тя коленичи и очите му се разшириха. Когато посегна към сребристата тока на колана му, той хвана ръката й. Тя го погледна с няма молба и той отпусна хватката си.
Пръстите й чевръсто разкопчаха колана и копчетата на панталона му.
- Само че издаването на облигации ще ни даде по-голяма гъвкавост при бъдещи сделки, за които искаме да ползваме заем от банката - тъкмо казваше Йън в слушалката.
Кокалчетата й докоснаха топките му под боксерките, докато се опитваше да ги свали надолу. Той изпъшка и се прокашля, за да го прикрие. После леко се надигна, за да успее да смъкне дрехите до бедрата му, и тя го погледна с благодарност.
Миг по-късно тя вече държеше члена му в ръка и очаровано го гледаше. Беше съвсем мек. От вида му, от усещането... от мъжката миризма, докосваща ноздрите й, я заля вълна от нежност и страст. След секунди усети как той става по-твърд, по-дълъг и дебел.
Удивително.
Тя затвори очи и го плъзна в устата си. Искаше да го усети как става все по-корав вътре в нея. О, точно така, мислеше си тя в мъглата от страст. Поемайки го в устата си, преди да е достигнал пълна ерекция, щеше да може да погълне повече от него. Главата й заподскача в скута му от възбуда. Членът му се изду и разтегна устните й. Тя потръпна, когато пръстите му се заровиха в косата й и се разпериха върху черепа й. Чу гласа му в далечината: „А... какво каза, Майкъл? Да, просто ми дай финансовите разчети за двата сценария“.
Вече беше напълно издут и запълваше цялата й уста... преливаше от нея. Ръката му стискаше косата на тила й и нежно насочваше ритъма. Тя започна да използва ръката си заедно с устата, като галеше нагоре дебелия ствол, изплъзващ се от устата й, и силно го стискаше надолу, докато отново го засмукваше.
Той издаде сподавен звук и отново се прокашля.
- Ъъъ... да. Направи ми услуга, Майкъл, и просто ми дай сметката за облигациите за десет и двайсет години. Ще реша, когато видя числата. Да, засега това е. Благодаря ти.
Франческа едва усети как телефонът пада върху възглавницата на дивана. Вдигна очи към него с члена му, наполовина вкаран в устата й.
- Не ме гледай така невинно - промърмори той, без да сваля ръката си, с която движеше главата й нагоре-надолу. - Знаеше какво точно правиш, нали? Нали? - попита той още по-твърдо, докато я подтикваше да се движи по-бързо. Тя кимна и изсумтя утвърдително. - Целта ти е да ме измъчваш, Франческа.