Един от дилърите посяга да вземе оръжието, но вече е твърде късно. Конър е бутнал сандъка и грабва револвера.
Насочва дулото към двамата мъже, готов да стреля.
Те го гледат, клатейки глава.
— Кой си ти, по дяволите? — пита единият.
— Кой съм аз ли?
Конър замръзва на място. Десетки пъти е разигравал мислено тази сцена, но никога не е допускал, че неговите нападатели няма да го познаят.
Бърка с ръка в джоба на якето си и изважда два чифта белезници, купени за петдесет долара от корумпирано ченге.
— Закачете се за радиатора! — нарежда им той.
— Чакай, дай да се разбе…
Гръм прекъсва фразата на дилъра. Той опипва с ръка бедрото си и вижда, че е в кръв.
— Закачете се! — повтаря Конър.
Бандитите се подчиняват и захващат белезниците за радиатора, който отдавна не е произвел никаква топлина.
Кой съм аз ли?
Конър спира уредбата, бълваща влудяващ рап.
Кой съм аз ли?
Сваля якето и разкопчава ризата си.
Сега е с разголени гърди пред двамата злосторници и им показва изгарянията си като в някакъв първобитен ритуал.
Очите на двамата мъже не показват, че нещо са разбрали. Но в погледите им се чете страх и изумление.
Конър излиза в коридора, взема тубата с бензин, която е донесъл, и се връща в стаята.
Кой съм аз ли?
Сега ролите са разменени.
Жертвата става палач, а палачите — жертва.
Доброто става зло, а злото — добро.
Кой съм аз ли? — повтаря си той, заливайки с бензин бившите си нападатели.
Те крещят, но той не ги чува. В главата му отекват други викове:
Какво бе, педалче, в боклука ли се въргаляш? Знаеш ли какво правим с боклуците? Изгаряме ги!
Кой съм аз ли? — пита се Конър и драсва клечка кибрит.
В момента, когато огънят лумва, той си спомня думите, които някога бе казал на Марк: ако се откажем от нашите ценности, отказваме се от всичко.
Същата нощ
5:00 ч.
Ръждивочервен „Мустанг“ спира до тротоара в близост до държавното училище.
Конър слиза от колата, взима шепа дребни камъчета и ги хвърля към един от прозорците. След няколко секунди се показва главата на Марк.
— Какво правиш, Конър? Знаеш ли колко е часът?
— Обличай се, Марк. Вземи си портфейла и документите.
— Защо?
— Не питай.
След пет минути Марк е при приятеля си.
— Какво се е случило? — пита го той. — Изглеждаш доста странно.
— Качвай се! — приканва го Конър и му сочи колата.
— Чия е тази таратайка?
— Влизай, ще ти обясня по пътя.
Конър застава на волана и потегля. След пет минути се обръща към Марк и го пита:
— Спомняш ли си какво ти казах: че един ден ще имаш възможност да се измъкнеш оттук, за да следваш?
— Как да не си спомням!
— Ето че тази вечер късметът ти излезе — заявява той и подава на приятеля си отнетото от дилърите метално куфарче с долари.
Марк отваря куфарчето и подсвирва от изненада.
— По дяволите, какви са тия пари?
— Парите, с които ще си платиш следването.
— Но…
— Виж какво, нямаме много време, не усложнявай нещата. — Конър бърка в джоба си и изважда билет за влак. — Ще те закарам на централната гара. В шест и петнайсет има влак за Ню Йорк. Вземаш парите със себе си и повече не стъпваш тук! Разбрано?
— А ти, ти кога ще дойдеш при мен?
— Никога — отвръща Конър и влиза в подземния паркинг на гарата.
Шест часа сутринта
Двете момчета седят едно до друго в колата, спряна на платения паркинг. Марк е шокиран от току-що приключилия разказ на Конър.
— Трябва да тръгваш! — казва Конър, поглеждайки часовника си. — След малко влакът потегля.
— А ти какво ще правиш? — пита го Марк ужасен.
— Ще се предам на полицията — отвръща приятелят му и излиза от „Мустанг“-а.
Марк също слиза и тръгва след него.
— Без теб не заминавам!
— Престани да хленчиш! — нервира се Конър. — Никога няма да се измъкна оттук, с мен е свършено. Оставил съм навсякъде следи. До два часа полицаите ще ме открият.